Та в този зверилник семейството ни се събираше на обяд всяка неделя. Само Рика, моята втора по големина сестра, отсъстваше, понеже живееше с мъжа си и дъщеря си във Венецуела. Дори и майка ми, която беше абсолютно невежа в областта на географията, междувременно започна да проявява разбиране, че от Венецуела човек не може да дойде току-така на обяд при родителите си в Кьолн-Делбрюк.
— Венецуела в Южна Америка — поясняваше тя на познатите. — Не тази в Италия.
Както казах, по географските въпроси тя беше абсолютно невежа. Но пък нейното печено свинско беше превъзходно. Три пъти си отрязах от него, а Хабакук дори четири. Той не докосна повече кашата си от картофи и червено зеле. Но както винаги към края на обяда, Тине размени празната вече чиния на Франк с тези на децата и Франк, без да му мигне окото, изяде каквото бе останало в тях, дори и това, което вече е било дъвкано. Веднъж миналата година Арсениус ужасно се разпищя, защото при една такава акция Франк беше изял падналия млечен зъб на Арсениус, който той оставил на ръба на чинията си. Още ми призлява, като си спомня за това.
Спорът за възпитанието на децата беше позатихнал.
— Не е ли така — поде отново Тине. — Те самите нямат деца, но не спират да се занимават с моите!
Сипах на Хизола и на себе си ябълков сок.
— Благодаря — пошепна Хизола.
— Бабо, Гери ще ни изпие целия сок — извика Хабакук.
— Дядо ти ще донесе още от килера — каза майка ми, като ме стрелна с гневен поглед. Баща ми стана и изчезна в килера.
Когато се върна с ябълковия сок, той ми подаде пощенски плик.
— Имаш поща, Гери, — каза баща ми и леко ме погали по бузата. — Виждаш ми се малко бледа днес.
— Защото никога не излиза на чист въздух — веднага вметна майка ми.
— Откога моята поща пристига у вас? — попитах. Пликът вече беше услужливо отворен. Погледнах подателя. — К. Кьолер-Козловски. Не го познавам.
— Как да не познаваш Клаус! — тросна се майка ми. — Клаус Кьолер. Иска да те покани на среща на випуска.
— Наистина ли е взел фамилията на жена си?
— Всички модерни мъже правят така — каза майка ми.
— Не и ако жената се казва Повръщанска — казах аз.
Арсениус и Хабакук прихнаха да се смеят и изплюха ябълковия сок върху покривката.
— Ако тогава ти го беше придружила на абитуриентския бал, сега Клаус можеше да се казва Кьолер-Талер — каза замечтано майка ми. Това беше една от любимите й фантазии.
— Не, обзалагам се, че за него е било важно да има три букви К в инициалите си — каза Тине. — Какво работи? Кадър в кралската кухня?
— Коринтски кенефен камионаджия — предложих аз. — Би му подхождало.
Близнаците бяха очаровани и се включиха с предложенията „Комичен крастав къркаджия“ и „Келяв кенефен каналджия“.
— Клаус заема доста престижна длъжност — каза майка ми. — И преди съм ви го казвала. Изкарва луди пари. Неговата Хана не трябва да работи, може да си седи вкъщи и да се грижи за децата. А пък Ан-Мари е много щастлива със снаха си и внучетата.
Хана Козловски, наречена Повръщанска, също беше от нашия випуск. По причини, които така и не ми станаха ясни, тя не само беше танцувала с Клаус, но и се чифтоса с него.
— Е, ще ходиш ли на срещата на випуска? — попита Лулу.
Повдигнах рамене.
— Ще видим.
В действителност бях твърдо решила в никакъв случай да не се появявам там или само в случай на умопомрачение, за да изпозастрелям всички. Знаех за тази среща от няколко седмици, тъй като моята приятелка Чарли ми беше препратила имейл от Брит Емке:
„Здравейте, скъпи бивши съученици! Както сигурно знаете, миналата година беше десетата от нашето завършване. И ето че ние, Клаус Кьолер (профил математика/физика) и аз (профил педагогика/биология) като бивши говорители на випуска решихме, че ще е много мило, ако за единадесетгодишнината всички се съберем и си побъбрим за това, което междувременно се е случило с нас, както и за старите времена…“
Какво можем да си бъбрим с Брит Емке за старите времена? Не си ли спомняш, Брит, какво каза тогава в час по история? „Господин Мюлер, ако пишете четворка на Гери, няма да е честно спрямо Катрин. Гери не си е отворила устата през целия срок, никога нищо не си записва и само играе на морски шах, добре, че може да препише домашните по химия от Шарлоте.“
Предателката Брит беше нахвърляла няколко думи и за това, което междувременно се е случило с нея, в случай че някой се интересува: