— Те всеки път се появяват с различен мъж — казах аз. — Леля Мари-Луиз се държи така, сякаш утре ще забият сватбени камбани, но ако питаш мен, пичовете са наети. С кого ли този път ще се правят на почти сгодени?
— О, новият приятел на Диана е борсов посредник — каза майка ми. — А Франциска още е с този от последния път. Наесен щели да се женят.
— За фризьора с прическата на Елвис и гласа на Гуфи? — попитах аз малко шокирана.
— Той не е просто фризьор — каза майка ми. — Има четири салона в града. И Мари-Луиз заяви на Франциска, че когато човек е на трийсет, не може да чака да се появи принцът на бял кон. Налага се да направи някои компромиси. А мъж с процъфтяващ бизнес в днешно време хич не е за пренебрегване. Всъщност какво казаха в аптеката за лекарствата?
— Какво?
— За кутията от обувки с лекарства, която ти дадох. Трябваше да я занесеш в аптеката.
— А-а-а, да, много им се зарадваха — казах аз. — В Етиопия тъкмо била плъзнала ужасна епидемия на смущения в съня и твоите лекарства им дойдоха като по поръчка.
— Добре, добре. Сега трябва да се приготвя за партията бридж — каза майка ми. — Все пак ще попитам откъде си е купила Хана костюма. Пък и ще погледна в Хайнекаталога дали няма нещо подходящо за случая. Пак ще ти се обадя.
При други обстоятелства може би щях да направя опит да протестирам, но сега защо да навлизам в безсмислени спорове?
— Добре, мамо, направи го — казах аз. — И… благодаря ти за всичко.
Мисля, че това бяха подходящи думи за сбогуване.
— Нали затова са майките — каза майка ми.
„Миличка Фло,
Помниш ли, когато с теб четохме историята на онези индианци, които разговаряха помежду си насън и дори изкачиха заедно планина? Представи си, тази нощ сънувах, че говоря с моя бъдещ съпруг. Имаше орлово перо в косите и умни и добри очи. Веднага разбрах, че той е мъжът, защото сърцето ми се разтуптя като лудо.
— Не губи повече време далеч от мен. Ела тук при свещеното самодивско дърво, в подножието на Орловата планина и се омъжи за мен — каза той (на индиански, но аз можах да го разбера!). — Защото с теб сме родени един за друг.
Беше чудно хубав сън. Когато се събудих, намерих на възглавницата си едно орлово перо и, естествено, веднага си направих резервация за следващия полет до Америка. Още като дете мечтаех да се омъжа за индианец. Имам време колкото да опаковам нещата си (разбира се, твоята перлена диадема ми е особено необходима сега!) и да ти напиша това писмо, за да не се чудиш защо съм изчезнала така внезапно.
Бъдещият ми съпруг е вожд на индианците никати, което в превод означава нещо като «тези, които живеят в рая». Той самият се казва Якуту, а това означава: «Умен, хубав мъж, който носи жена си на ръце». Имената на индианците винаги означават нещо. Супер се радвам, че не ми се падна братът на Якуту — Ратули, чието име в превод означава «този, на когото му миришат краката» — пу, имах късмет.
Това, което видях в съня си за селото на никати, беше наистина като в рая: чисто, синьо езеро, ливади и гора, зад която се издига величествената Орлова планина, чийто връх е покрит със сняг, наоколо препускат коне, а между пъстрите шатри подскачат зайчета. Имаше и страшно много храсти с червени боровинки. Видях и няколко огромни костенурки. Най-малките индианчета ги яздеха.
Както можеш да си представиш, ужасно много се радвам, че ще бъда съпруга на вожда, но за съжаление в селото няма телефон, поща и джиесеми. Затова много ще ми липсваш. Но може би понякога ще се срещаме насън и ще си говорим за това, какво се случва с нас.
Хапвай повече зеленчуци.
Твоя Гери
(която от утре ще се казва Йоката, което в превод е нещо като «тази, която лети в облаците»)
P.S. Скъпа Каролине, скъпи Берт! Домашните любимци са от полза за психическото развитие на детето. Те развиват чувството за отговорност и като цяло правят личността по-силна. Добрите родители разрешават на децата си да имат домашен любимец, а Фло е в подходяща възраст да си има зайче. Разпечатах ви няколко статии на тази тема от интернет и ги прилагам тук, като много се надявам да уважите последното желание на вашата добра приятелка.
Моля, дайте пръстена с аквамарин на Фло едва на осемнайсетия й рожден ден или още по-късно. Докато порасне и психиката й укрепне, по-добре да вярва, че живея щастливо и безгрижно в едно индианско село. Не мисля, че трябва отрано да се ограбват илюзиите на децата, пък били те за великденското зайче, Дядо Коледа или за живота на самотните жени в държавата. Но не вярвам, че това ще ви затрудни, като гледам как успешно накарахте детето да повярва в биберонената фея, на която уж й трябвали смуканите досега биберони, за да ги даде на новородените бебета. ЕЙ! Не мислите ли, че е доста гнусно?“