Погледнах към стъклената врата. Във фоайето тъкмо влизаха група японци. Това беше добра възможност. Трябваше да се възползвам.
— А, ето… — започнах аз, но точно тогава Оле избухна в сълзи. Той обори глава на рамото ми и ревна. Келнерът постави чаша уиски пред нас и ми хвърли съчувствен поглед. — Ама че гадост — казах аз.
— Дааа, истиинскааа гааадост — хълцаше Оле.
Оставих го малко да си поплаче. Но когато сълзите му намокриха кожата ми през роклята, го побутнах леко настрана.
— Ей, ей — казах аз. — Не е чак такава трагедия. Статистиката сочи, че най-малко 60 процента от жените изневеряват на мъжете си. А седемдесет процента от мъжете — на жените си.
Той подсмъркна.
— Но аз не мислех, че принадлежа към тези шейсет процента, на които им изневеряват — каза той. — Винаги съм вярвал, че това между Мия и мен е нещо специално.
— Вероятно наистина е така — казах аз. — Въпреки… това.
— Нима? Искаш ли да ти кажа нещо? Така е от години! Години наред тя ме е мамила, вече съм напълно сигурен. А аз, глупакът, нищо не съм усетил. И до днес щях да съм в неведение, ако вчера сутринта не бях отишъл да потичам в парка при Аахен и случайно не бях срещнал там колежката на Мия.
— Да, да, все тези случайности — казах аз.
— Да, наистина! Защото обикновено тичам в градския парк — каза Оле. — Та както си говорихме най-любезно, колежката и аз, стана ясно, че тя не знае за никакво обучение в Щутгарт, но знае, че Мия и аз сме били преди четири седмици в Париж.
— Така ли? А вие нищо не разказахте.
— Защото не сме били в Париж! — изкрещя ми Оле. — По това време Мия уж беше на обучение, а аз си бях сам вкъщи. Извинявай, не исках да ти крещя.
— Няма проблем. Значи тя не е била в Париж, а на обучение?
— Не! Не разбираш ли? Тя лъже мен и всички останали както й падне. На другите казва, че е с мен в Париж, а на мен — че е на обучение. А в действителност…
— Аха — казах аз.
— И така, прибрах се вкъщи и се правя, че нищо не знам. И наистина не знаех до тази вечер. Мислех си, че тази колежка нещо се е объркала и че всичко ще се окаже безобидно… Но когато тази сутрин Мия тръгна за Щутгарт на обучение, аз я последвах.
— До Щутгарт ли?
— Не — изкрещя пак Оле. Бизнесмените ни изгледаха с любопитство. Оле отново сниши гласа си. — Само до следващия паркинг. Там паркира колата и отиде да пазарува. Бельо! Тъмночервено!
— Хм, хм — обадих се аз. — И ти все след нея?
Оле кимна.
— Следях жена си като жалък, второкласен частен детектив. В отдела за бельо трябваше да се крия зад закачалките със сутиени. Другите клиенти ме взеха за перверзник.
— Сигурно — казах аз. — Искам да кажа, какво от това.
— Кабинетът ми днес остана затворен — продължи Оле. — Асистентките ми звъняха цяла сутрин, за да отменят часовете на пациентите. Защото докторът е зает да шпионира жена си. Та докъде бях стигнал?
— Какво стана, след като Мия си купи бельото?
— Тя се заразхожда из бутиците така спокойно, че аз реших, че си е измислила това за обучението само за да си напазарува на спокойствие. Но после, в кафенето на Еренщрасе, се срещна с този мъж.
— С този, от одеве?
— Да, естествено, че с него — каза Оле. — Той така бързо си пъхна езика в гърлото й, че аз дори не успях погрешно да заключа, че това може да е някой братовчед, когото не познавам.
— И после?
— Ах, беше отвратително. Отправиха се, хванати за ръчичка към следващата пиаца и си взеха такси до този хотел.
— Защо не са дошли с колата й? — попитах аз. — Или с неговата?
— Аз… нямам представа. — Оле ме погледна гневно. — Какво значение има изобщо? Мисля, че са били толкова луди един по друг, че не са искали да губят време, а да започнат направо в таксито. Освен това, от Еренщрасе до паркинга на магазина разстоянието е доста голямо и не са искали да ги видят. Така или иначе, дойдоха с такси до хотела. Знаеш ли колко струва нощувката тук?
Кимнах.
— Дано поне да плаща този смукльо — каза Оле. — Бельото е достатъчно скъпо.
— Как успя да проследиш таксито? — попитах аз.
— С друго такси — отговори Оле. — Не бях на себе си.
— Представям си колко се е забавлявал таксиметровият шофьор — казах аз. — Бихте ли проследили ей онази кола там… Сигурно години е чакал нещо такова.