„След като завърших социална педагогика, работих една година с деца с увреждания, а след това се оттеглихме със съпруга ми, барон Фердинанд фон Фалкенхайн, в едно голямо имение в Долна Саксония. Дъщеря ни Луизе вече ходи на детска градина, а миналата година се роди нашият наследник Фридрих. Няма от какво да се оплачем. Сърдечни поздрави на всички, ваша баронеса Брит фон Фалкенхайн.“
Това, което междувременно се беше случило с Брит, макар да звучеше малко приказно, ни даде с прискърбие да разберем, че вече не живеем в старите времена, когато още имахме мечти. Защото ако се беше случило това, за което аз и Чарли мечтаехме, сега Брит щеше да седи на касата в някой супермаркет и да живурка с безработен алкохолик и немощно куче със слаб мехур в мухлясалия сутерен на някое социално общежитие.
А аз щях да се омъжа за барон Фердинанд фон Фалкенхайн, който и да беше той.
— На твое място не бих отишла — каза Лулу. — Там всички ще се фукат със страхотните си съпрузи, къщите си, децата си, суперпрофесиите си, със скъпите си коли, с пътуванията си по света и с докторските си титли. Ще се чувстваш ужасно. Та ти дори нямаш приятел!
— Трогната съм от загрижеността ти — отвърнах.
— Пък и от бала насам си напълняла — допълни Тине.
— Два килограма — отговорих.
Най-много пет.
— И е доста бледа — отбеляза пак баща ми.
Погледнах го с изненада. Явно все пак на някого е направило впечатление, че не съм съвсем добре.
— Никой няма да забележи — каза майка ми. — И не всички са женени. Мъжете едва сега са на възраст, подходяща за сериозно обвързване. А за професията си… Ти… Лу… Гери може просто да каже, че е редактор. Или счетоводител.
— Защо да го правя? — попитах аз. — Не се срамувам от професията си. Мнозина могат да ми завиждат за нея.
— Какво работи тя? — попита Патрик Лулу.
— Аз съм писат…
— Тя пише булевардни романи — каза Лулу. — Романи за лекари и сантиментални любовни истории, евтини книжлета.
— О, баба ми редовно ги следи — каза Патрик. — И от това може да се живее?
— Разбира се — казах аз. — Обикн…
— По-скоро зле, отколкото нормално — каза баща ми.
— Справям се — казах аз. Поне допреди три дни беше така. — А и…
— Но нямаш нормални осигуровки, не можеш да разчиташ и на мъж, който да те осигури финансово — прекъсна ме пак баща ми. А аз просто исках да обясня на тъпия Патрик, че романите ми се четат и от млади жени. — А си вече на трийсет!
Защо трябва всички да се хващат за тази цифра?
— На трийсет не си престарял — каза Лулу. — Запознах се с Патрик на трийсет и две.
Това се случи преди два месеца. Досега не бях попитала къде са се запознали. Със сигурност не в интернет, защото когато разказах на Лулу за сайта за запознанства, тя сбърчи презрително нос и каза: „Там се навъртат само откачалки, които в реалния живот не могат да си хванат никой.“
Вероятно същото важеше и за суперяк31.
— При теб е различно — каза баща ми на Лулу. — Ти работиш в училище и пенсията ти е осигурена. Можеш да си позволиш да отложиш женитбата си още малко.
— Освен това си руса — каза майка ми. — А как с тази коса Тилури да се запознае с някой, като на всичкото отгоре през цялото време си виси в къщи и пише?
— Мамо, аз…
— Тя трябва на всяка цена да отиде на срещата на випуска. Това е добра възможност да види как са се устроили мъжете — каза майка ми и тъжно добави: — Иначе не й остава нищо друго, освен да пусне обява за запознанство.
— Тя отдавна вече го опита — каза Тине.
Тя се беше запознала с нейния Франк в един супермаркет.
— Какво? — Майка ми изглеждаше истински шокирана. — До там ли я докарахме! Дъщеря ми е пуснала обява за запознанство! Само да си казала и думичка за това на сребърната сватба на Алекса! Ще потъна в земята от срам.
— Бъди спокойна — казах аз. На сребърната сватба на леля Алекса ще се появя точно толкова, колкото и на срещата на випуска.
В този миг Хизола, без да иска, разсипа чашата си с ябълковия сок и това сложи край на разговора. От разлятия сок на Хабакук му се намокри панталонът и той вдигна ужасна врява, която утихна едва когато майка ми сервира десерта.
След яденето всички си тръгнаха, само аз трябваше да поостана, за да отсервирам.
Майка ми ми тикна в ръцете купата на име Клариса.