Отражението ми поклати глава. Слава Богу! В такъв случай, да започваме.
Изсипах водката в гърлото си, както го бях тренирала. Бррр, гадно. А сега, таблетките. Щях да започна с розовите, постепенно щях да се прехвърля на светлокафявите и най-накрая щях да обера сиво-белите, напръскани с точици, които бяха на най-външната редица. А междувременно по някоя и друга глътка вода и една чашка водка.
Хапче номер едно: слагам го на езика, поглъщам, отпивам. Готово. Номер две: слагам го на езика…
Някой почука на вратата.
Това не влизаше в плановете ми, затова просто останах да седя с изплезен език на стола си, като се надявах чукането да е било на съседната врата. Но не беше. Почука се отново, този път по-силно и по-продължително.
— Гери? Гери? Там ли си? — извика някой в коридора.
Беше Оле. Не можеше да е истина! Седях с провесен език и от ужас не можех да мръдна от мястото си.
— Гери, аз съм, Оле! — викаше Оле пред вратата. — Знам, че си вътре. Пусни ме да вляза! Иначе ще ме арестуват за смущаване на реда. Гери! Трябва да ти кажа нещо. Гери!
Вече започвах да се ядосвам. Прибрах езика си, глътнах хапчето, но забравих да отпия.
— Изчезвай, Оле — казах аз с пресъхнала уста, но Оле не можеше да ме чуе. Той удряше по вратата като побъркан.
— Гери! Отвори, Гери!
Станах. Трябваше да се отърва от този човек, иначе можеше цяла нощ да стои тук, да удря по вратата и да крещи.
— Тукккк не живее никаква Герррри, тук е Юшенка. Изчезва, илиии аз вииика полиция — казах, застанала до вратата.
— О, слава на Бога, че си тук, Гери — каза Оле от другата страна на вратата. — Хайде, отвори! Трябва спешно да говоря с теб.
— Не може — казах аз. — Разкарай се.
— Но защо? Знам, че Джо не е пристигнал, наблюдавах фоайето през цялото време. Ти си сама! Отвори, пусни ме, хората започнаха да гледат подозрително. — Вероятно някакви хора вървяха по коридора. — Добър вечер — каза им Оле. — Не се тревожете, по принцип не съм такъв, но днес жена ми ми изневери и аз се напих. Знам, че не е особено оригинално, но нищо по-добро не ми хрумна. Вие какво бихте ме посъветвали? Само не ме гледайте така глупаво. Имате кариес на третия зъб, горе вдясно, оттук го виждам.
Стана вече нетърпимо. Ако Оле нагрубяваше другите гости на хотела, беше въпрос на време да дойде някой от персонала, а аз в никакъв случай не исках това. Отворих вратата.
— Защо се забави толкова? — каза Оле и нахълта в стаята. — Гола ли беше?
— Не, тъкмо щях да…
Господи! Таблетките! Втурнах се покрай Оле към масата и ги сграбчих в ръка. Най-малко половината се разпиляха по пода.
Но Оле дори не забеляза. Той отиде до двойното легло и тежко се отпусна в него.
— Току-що долу ми хрумна гениална идея — каза той. — Докато се оглеждах във фоайето, за да не изпусна твоя Джо, внезапно ми дойде на ум най-гениалната идея на всички времена.
— Да спиш тук, докато не изтрезнееш? — попитах аз и пуснах таблетките в чекмеджето на едно от нощните шкафчета. После се наведох и започнах да събирам и останалите.
— Не, много по-добра — каза Оле. — Измислих как ще уцелим с три заека един куршум. Но ти защо лазиш по пода? Да не си си изгубила контактните лещи? Чакай, ще ти помогна.
— Не! Не! — извиках пронизително и отново пуснах на земята вече събраните хапчета. — Аз дори не нося контактни лещи. Събирам просто, а-а-а, трохи…
— Положението е такова — каза Оле. — И така: Джо ти върза тенекия, така ли е, или съм прав? А Мия ми изневери. Неведомите пътища господни доведоха всички нас в този хотел. Следиш ли мисълта ми?
— Всички, освен Джо — казах аз.
— Да, да. Къде се е дянал всъщност? — попита Оле. — Нека позная: едно от децата му е пипнало шарка, нали? Обикновено с това се оправдават женените негодници.
— Той няма деца — казах аз, докато незабелязано побутвах таблетките зад крака на масата. Оле нямаше да ги забележи, тъй като по всяка вероятност беше изгубил чувството си за реалност. — Освен това не е женен. Може да се появи всеки момент.
— Какво? — Оле седна в леглото. — Сериозно ли говориш?
Кимнах. И има черен колан, исках още да допълня, може би тогава Оле най-сетне ще си тръгне. Но, за съжаление, той беше далече от такова намерение.