1. Интимен живот.
2. Работа.
3. Всичко останало.
Интимният ми живот беше направо плачевен. По-точно казано — изобщо нямах такъв. Изминаха четири години и половина от последната ми връзка и макар че тя беше пълна катастрофа — накрая приемах за нещо нормално замерянето с чинии и други предмети, — никога не съм възнамерявала да остана сама за повече от няколко месеца. Ето защо след първата година започнах съвсем сериозно да се оглеждам за партньор, като опитах всичко. Регистрирах се в сайт за запознанства, отговарях на обяви и излязох на среща с приятел от училище на мъжа на моя приятелка. Така наистина имах възможност да се запозная с много мъже. Мъже като суперяк31, куку007, и Макс, 29, 1,89, непушач, стеснителен, но много забавен.
Успях да се срещна с общо двайсет и четирима мъже. Твърде нищожен брой, като се има предвид, че в сайта за запознанства си разменихме мейли със стотици, като поне с три дузини имах и телефонни контакти. Но наистина не се намериха повече от двайсет и четирима, които да са под четирийсет години, да не са хамали, да не са семейни и да се интересуват от жена като мен — над двайсет и пет годишна, брюнетка, с гръдна обиколка А. Както и да пишат що-годе грамотно и да не пращат съобщения от рода на: „Моля те, испрати при парва възможност снимка в целръст“.
Това обаче, както става очевидно, след като се срещнете, не са единствените критерии, на които трябва да отговаря търсеният мъж.
Да вземем, например, суперяк31, този, който приличаше на новия приятел на сестра ми. Всъщност суперяк31 държеше възможно най-бързо да ми покаже защо се е нарекъл суперяк31. И то направо в кафенето, в което седяхме, посред бял ден. Докато се опитвах да разбера какво мисли за старите филми на Катрин Хепбърн и какво е отношението му към децата и домашните любимци, той се опита да вземе ръката ми и да я сложи в скута си.
— 31 не са годините ми — прошепна той. — Ако разбираш какво имам предвид.
— Да не би да е номерът на улицата ти? — опитах да се направя на ударена аз, като гледах да държа ръцете си, колкото е възможно по-далече от него. Направо ги вдигнах нагоре. Сервитьорката си помисли, че й махам и извика:
— Ей сега идвам.
— Гледал ли си Африканската кралица? — запелтечих аз.
— Моят инструмент — каза суперяк31. — Моят инструмент е суперяк и е дълъг точно 31 сантиметра. Ако искаш, можеш да пипнеш.
— О, не — казах и бузите ми пламнаха. — Сигурно е станало недоразумение. За съжаление, изобщо не се интересувам от инструменти, все едно колко са яки или дълги.
Суперяк31 шумно издиша.
— Това си и помислих, още щом те видях. Фригидна крава! Във всеки случай другите не се оплакваха. Нямаш представа какво изпускаш.
После стана и си тръгна, без да си плати капучиното.
— Какво да бъде? — попита сервитьорката.
Ръцете ми продължаваха да стърчат безпомощно във въздуха.
— Сметката, ако обичате — въздъхнах.
След този инцидент станах по-предпазлива. Избрах кафене, снабдено със заден вход, през който да мога да се измъкна, преди да дойде сметката. Ние, Девите, сме пестеливи по природа и не обичаме да пилеем парите си. При срещата си с куку007 се измъкнах, когато забелязах, че страда от загадъчна натраплива невроза. Той изсипваше захарта върху масата, рисувайки различни фигури, после я събираше с върха на наплюнчения си пръст и го облизваше. След като наблюдавах това в продължение на петнайсет минути, разбрах, че куку007 е мислил за собствената си откаченост, когато си е измислял ника.
За жалост и срещата с Макс, 29, 1,89, непушач, стеснителен, но много забавен, беше абсолютен провал. В действителност той се казваше Дитмар, беше на 39, а не на 29 години, и висок точно колкото мен, което на практика значи нисък. Освен това изобщо не беше стеснителен. На първата ни среща ми обясни, че се е нарекъл Макс и си е дал десет години по-малко и двайсет сантиметра повече, защото опитът му показал, че в противен случай никоя свястна жена не би отговорила на обявата му. Човекът, естествено, имаше право и аз бях живото доказателство за това. И тъй като не можах да оценя забавното в цялата ситуация, изчезнах през вече изпробваната задна врата.
Със същия успех продължих още няколко години.
От всички най-мил беше Оле, този, с когото ме запознаха моите приятели Каролине и Берт. Макар че трябваше да имам едно наум, когато ми казаха, че току-що се е разделил с дългогодишната си приятелка. Оле ми хареса още от пръв поглед — имаше много нежна усмивка, светла коса, която постоянно падаше на челото му, и някаква видима невроза. Освен това харесваше нещата, които харесвах и аз — старите филми на Катрин Хепбърн, италианска храна и Том Уейтс. Оле беше зъболекар и тъкмо си откриваше частен кабинет в града. Няколко пъти излизахме заедно и при всяка среща той все повече ми харесваше. И точно когато си дадох сметка за това, се появи бившата му приятелка и след осем седмици двамата се ожениха. Престорих се, че се радвам за Оле, но разбира се, в действителност изобщо не бях радостна.