Разбира се, бях се запитала дали наистина не съм твърде взискателна при подбора на партньор, но какво можех да направя, когато хормоните ми не танцуваха танца на радостта, когато седях срещу суперяк31?
Това беше горчив урок, но постепенно започнах да разбирам, че има неща, които просто не могат да се планират, независимо от сериозността, с която се подхожда към тях.
Миналата седмица, по-точно три дни, преди майка ми да ми даде сънотворните таблетки, Чарли ми се обади, за да ми съобщи, че ще ставам кръстница. Мина цяла вечност, докато разбера какво има предвид.
— Ти си бременна! — извиках тогава аз.
— Дааа — радваше се Чарли. — Дявол да го вземе, не е ли страхотно?
Хм, ама че въпрос! Че е страхотно, няма спор. За Чарли и за Улрих. Но за мен беше направо ужасно, аз самата бях изненадана от това, колко ужасно беше за мен.
Едва успях да измънкам някакво поздравление, преди да пробутам номера с кипналото мляко и да затворя телефона.
После се хвърлих с плач на кухненската маса и престанах да разбирам този свят. В какво се бях превърнала? В жалко, завистливо чудовище, което не умее да се зарадва на най-прекрасното нещо в живота — най-добрата ми приятелка очаква дете, а аз, аз предпочитах да умра.
Да, наистина. Предпочитах да съм мъртва.
Когато си дадох сметка за това, ме обзе ужас, който пресуши сълзите ми и ме накара да се замисля — типично за Девите — какво да предприема срещу подобни мисли. Най-напред се разрових в интернет за „мисли за самоубийство“ и веднага сама си поставих диагноза депресия.
Имаше много сайтове, посветени на тази тема, а както изглежда и страшно много хора страдащи от депресия. Сега вече не се възприемах като нещо необичайно. Ние, изпадналите в депресия, съставляваме основата на един доста печеливш отрасъл в икономиката.
Има два вида депресия, а именно — ендогенна и реактивна. Страдащите от ендогенна депресия са по природа тъжни, докато реактивно депресивните реагират на външни обстоятелства. Поуспокоена, че не съм съвсем безпричинно превъртяла, аз причислих моя случай към втората група.
На друга интернет страница намерих деление на депресиите на невротични, психични, соматични и циклотимни разстройства и след като основно проучих симптомите, с натежало сърце реших, че попадам в категорията на страдащите от невротична депресия.
Излишно е да казвам, че бях всичко друго, но не и щастлива от тази диагноза. Това само допълнително ще усложни търсенето на партньор.
„Здравейте, казвам се Гери Талер и съм невротичка. По-точно, страдам от реактивна невротична депресия.“
Едва когато човек е решил да приеме последствията от невротичната депресия, може да му е все едно какво мислят хората за него. Но все още не бях на този етап. Все още бях твърдо решена да предприема нещо срещу нея — по план.
Стреснах се от повторното иззвъняване на телефона. Сигурно беше отново Чарли, която се чудеше защо не съм й звъннала веднага, след като съм спасила измисленото си мляко.
Беше обаче непознат женски глас.
— С Герда Талер ли говоря?
— Да — отвърнах колебливо.
Почти очаквах непознатата жена да каже: „Не ви ли е срам да изпадате в депресия заради бременността на най-добрата ви приятелка?“
Но тя каза нещо съвсем различно. Тя каза:
— Нашите поздравления, вие спечелихте.
Въздъхнах облекчено. Само допреди малко щях да приложа стандартните методи, за да се измъкна от тези „вие спечелихте“ хора. Нямам представа как са се сдобили с телефонния ми номер, но почти всяка седмица някой се обаждаше и твърдеше, че нещо съм спечелила, е, почти спечелила, което си е направо спечелила. Трябва само да си купя билет за някаква лотария и вече съм милионер, е почти милионер, което си е направо милионер. Ако не желаеш да се включиш, започват да те питат все същото: „Какво? Нима не искате да станете милионер?“ Вероятно всичките са посещавали един и същи курс по телефонен маркетинг, на който основно ги учат на следното: не позволявайте на вашия събеседник да ви се измъкне, дори и ако млякото му кипва.