Огнян Банков
Всяко зло — за добро (за зло)
Събра рестото в шепа, взе кока-колата от плота и се огледа за маса. Беше останала една свободна в ъгъла. Ако сега беше в ресторант тя никак нямаше да му хареса, но в настоящия момент от нищо е му пукаше. Седна на стола, който изглеждаше невероятно естествен със своите, боядисани в бяло, метални пръчки с червени пластмасови облегалка и седалка върху тях. Сръбна малко, и едва преглътна ледено студената кола, която сякаш току що бяха разтопили. Остави обратно чашата на масата и извади пакета цигари. С небрежни движения откъсна горната част на фолиото. Запали, пусна дим нагоре и заби поглед в питието.
Меланхолията вече го беше завладяла напълно. Добре поне, че отчаянието не я допълваше. Много се мразеше в този момент, но и от това не му пукаше. Не му пукаше и че отпуската, която взе само, за да забави проекта, и с това да си го върне на шефа, щеше да отиде напразно. Вярно, не можа да прецени добре обстановката, но колкото и да премисляше това, което направи, винаги стигаше до извода, че беше избрал най-подходящото решение.
Не беше справедливо от страна на тъпия му шеф да не му повиши заплатата. Всички в отдела знаеха, че той върши най-много работа и не я претупва както другите — набързо, колкото да мине номера, а винаги довършва всичко докрай с прецизност. И това тъпо копеле ще му казва, че все още не е заслужил повишение, но ако се старае повече може би някой ден… Ако това се беше случило само веднъж, здраве му кажи, но вече за трети път му отказваше. Със сигурност това беше заради личната непоносимост между двамата, която датираше още от първия му ден в тази лаболатория. Адска непоносимост. Ако не се справяше толкова добре със задълженията си, този надут пуяк щеше да го изхвърли моментално, само заради това, че като се видят и двамата настръхваха подобно на разярени котки.
Когато и този път не получи повишение нервите му не издържаха. Не искаше да вдига толкова голям скандал, но явно и отсрещната страна само беше търсила повод, за да избухне пожарът. В около десет минутно изказване на чувства с повишен тон, те си размениха взаимно мненията един за друг, а също така за майките, бащите и тук-там за останалата рода. За негово огромно учудване не го уволни. Гадния план пролича след два дни, когато секретарката на шефа (също така и негово гадже, което наистина много обичаше) беше изпратена да работи в друг филиал на компанията, извън галактиката. Това наистина беше много хитро. Така едновременно обричаше връзката им на край, а също и се оттърваваше от изплащането на неустойката в случай на уволнение. Сечеше му акъла на това старче. Отгоре на това щеше да продължава да работи и печели за него. Но не. Реши, че щом оня го прецака така фино, трябва да му го върне по същия начин.
Условията за подобно отмъщение бяха налице:
1. Проекта по който работеше в момента, заедно с останалата част от отдела, беше в последния си стадий, но изоставаше от графика и затова всички работеха с максимално натоварване.
2. Неговата работа беше по-специфична и само той можеше да я доведе докрай.
3. Откакто работеше тук, а това бяха четири години и няколко месеца, се бяха насъбрали шестнайсет дена отпуск, които според договора можеше да вземе когато си поиска.
Всичко щеше да се подреди идеално. Взема си отпуск и отива някъде да си изкара кефа, докато тук шефа му си скубе косите, чудейки се как да завърши в срок и след като, разбира се, не успее, ще се скарат здраво със съдружника си. После никой нищо не можеше да му каже, защото всичко си е в ред — взел си е съвсем законно отпуск, а после е работил с пълни сили и не е виновен за пресрочването.
Така мислеше, че ще се развият събитията до преди малко, когато се обади на едни свой приятел в компанията да го пита как вървят нещата.
След като се върнал от командировката и разбрал за неговите действия, шефът побеснял, и се обадил на адвоката на компанията, който от своя страна му казал, че няма начин да го накарат да си прекъсне отпуската, но след като не изпълнят плана могат да го уволнят без всякаква неустойка, а ако си потърси правата по съдебен ред най-малкото компанията можела да проточи делото доста дълго, а не било изключено и да го спечели.
Точно тази новина хвърли настроението му от удоволетвореност примесена с очакване за забавно прекарване на отпуската, в бездънна меланхолия разредена с скука.
Избра това място заради неговата натуралност, но всъщност имаше и голяма доза случайност. Когато отвори пощенската си кутия рекламата за почивка на Земята веднага го привлече, но ако не я беше видял никога нямаше да му дойде на ум подобна екскурзия. Хареса му простотата на текса: