За съжаление достойният представител на дърдорковците също го забеляза и се насочи насам заедно с двете мадами, които кой знай от къде беше хванал.
— Здрасти, Стерни. Как си? — каза Плямпащия Непрекъснато.
Вместо отговор получи кисела физиономия със значение „Горе-долу… зле“.
— Нещо май не си на кеф, а? Нищо, виж какви хубави момичета намерих — мадамите наистина си струваха. — Това е Люси, а това Ана — посочи последователно двете господин Несизатварямустата.
Стерни хвана с палец и показалец шапката „идиотка“, която купи още с пристигането си, и два пъти последователно я вдигна и пусна, като искаше да придаде на този жест смисъл на поздрав. Едното от момичетата му подаде ръка (вече не си спомняше как се казваха) и макар че нямаше никакво желание да протегне, и своята, го направи, защото прецени, че щом неговото настроение е кофти това не означава, че трябва да разваля и на другите, пък и тя го гледаше с толкова мил поглед на сините си очи, че той даже направи малко повече от нужния минимум — доближи нежната й ръка до устните си и я целуна. Повтори рядко срещания жест и с другото момиче. На дърдоркото май не се понравиха много тези негови действия и щом свърши веднага каза:
— Ще ходиш ли към плажа?
— Май не.
— Е, тогава ние да вървим, момичета — хвана двете през кръста и се отдалечиха.
„Най-после се разкара“ — помисли си Стерни и се зае да доликвидира колата.
Веселата компания се беше изнесла май отдавна. С периферното зрение забеляза, че на нейната маса седи някаква мадама с черен бански. Ако беше правилна преценката, от това което виждаше с крайчеца на окото си, тя беше много готина. По-готина и от двете момичета на дърдоркото. Как ли му беше името?
Глътна и последния остатък, смачка чашката и я хвърли в кошчето до масата. Надигна се бавно, както си беше с кърпата на рамо и се затътри в посока към плажа.
Беше някъде към единайсет и половина, когато усети, че някой е застанал до него и му прави сянка на гърба. Прикривайки с ръка очите си погледна към обезпокоителя. Беше мадамата с черния бански. По дяволите нямаше ли да го оставят на спокойствие да си меланхолясва и да премисля къде е сгрешил?
— Здрасти! Мога ли да застана до теб? — гласът беше приятен. Чувстваше се някаква закачлива нотка.
Това беше такова предизвикателство към традицията мъжът да прояви първи инициатива, че той за момент забрави гадния шеф. Събуди лубопитството му тази красавица, която казваше „Мога ли да застана до теб?“ на непознат, със същия тон с който други казваха „Извинете, колко е часът?“.
— Да, разбира се — даже и в гласът му прозвуча учудването.
Тя постави своята кърпа на пясъка и седна. Последва още по-голяма изненада. Тя се оказа същото онова момиче, което видя на кораба планета — орбита, на лайнера и в автобуса. Това може би щеше доста да го заинтересува ако беше в нормалното си състояние, можеше дори да се опита да я свали, но сега се чудеше как по-бързо да я разкара. Тя все още оправяше краищата на кърпата си. Той използва този момент, за да я разгледа.
Лъскава черна коса с едри къдрици, черни очи, хубаво оформени устни, които си заслужаваха да се опитат и стройно тяло с един много приятен леко мургав отенък — това беше описанието й с няколко думи.
Стерни се надигна, подпря се на лакът и продължи да я съзерцава, но само си мислеше така защото погледа му беше фокусиран някъде доста зад нея ако въобще беше. Тя застана в симетрична на него поза и го погледна в очите. Това го изкара от неопределеното състояние.
— Как си? — тя явно изпускаше първоначалния етап на запознаването.
— Зле — ако така продължаваше скоро щеше да я разкара.
— И защо си зле? — опитваше се да подхване някаква тема тя.
Мълчание. Тя не се впечатли от това, че не получи отговор. Да не би да й доставяше удоволствие да го тормози? Гадната мутра на шефа отново изплува в съзнанието му и това беше достатъчно да увеличи желанието му да прекъсне този разговор и въобще тази среща. За момент си помисли, че сигурно беше вярна приказката „Всяко зло за добро“. Може би щяха да го уволнят, може би нямаше да си намери работа, може би щяха да му вземат къщата, но за това пък сега едно страхотно гадже само му се вреше.
— Мога ли да те попитам нещо? — каза Стерни внимателно.
— Разбира се — тя се усмихна в очакване.
— Защо реши да дойдеш точно при мен? — положи всички усилия, за да стане интонацията неприятна.