— Защото… — малко се засегна. — Защото ми се стори готин, интелигентен и културен. Но може би съм сбъркала.
Този път и тя му го върна.
— И само за това!? Та ти ме виждаш за първи път. Ами ако бях търговец на проститутки или на роби? Доста е рисковано да заговаряш непознат на чужда планета, която се намира през няколко галактики от твоята. Не е ли така?
— Така е, но аз не те виждам за първи път. Виждала съм те в „Мулти кемикълс“. Нали работиш там?
Отново болезнената тема — за него това беше сякаш го пипна по открит нерв.
— Да не би и ти да работиш там?
— Исках, но нещата не станаха.
— Това е добре — олекна му като разбра, че компанията „Мулти кемикълс“ е изпуснала такова хубаво попълнение. Даже се чудеше как любимият му шеф, който изпадаше в транс при вида на два хубави разголени крака, се е лишил от възможността да наблюдава тези на мадамата, която сега лежеше до него на плажа.
Помълчаха известно време. Той нарочно — за да я разкара, тя — очаквайки той да започне. Накрая тя каза с вече леко чувстващо се отегчение и последна надежда:
— И заради още едно нещо дойдох при теб. Впечатли ме начинът по който се запозна с онези две момичета в заведението до плажа.
Това ли било? Хрумна му жестока идея. В истинския смисъл на думата.
— Толкова време говорим, а все още не сме се запознали — каза той с възможно най-приветливия си и весел глас. — Аз съм Стерни.
Сега щеше да я накара да се изпари оттук. По очите й личеше, че е свестно момиче, което не ляга с всеки срещнат. Въпреки първоначалното впечатление, според което му се стори, че е курвичка тръгнала да си намери топла патка, тя имаше чувство за чест. Отгоре на това го мислеше за „готин, интелигентен и културен“. Ха — ха.
Той протегна ръка и моментално в очите й отново се разгоря пламъкът на надеждата. За миг изпита скруполи от това което смята да направи на това мило същество, но дяволът в него каза: „Не се отказвай!!!“.
Тя му подаде своята.
— София — каза с приятния си глас.
Той я пое и грациозно я поднесе към устните си. Целуна я нежно, но вместо да я пусне той продължи да я целува все по-нагоре и по-нагоре. След петата беше остигнал дясното й рамото, шестата вече беше върху него, седмата в основата на шията (боже каква хубава кожа имаше), осмата — малко по надолу. Според неговия план вече трябваше да е прекалил и да му е забила един шамар, но тя си оставаше съвършенно спокойна. Това го накара да спре и да я погледне. Изразът на очите й наистина се беше променил, но не можеше да разбере смисъла. На сините очи винаги успяваше да разбере какво изразяват, но на черните, като нейните, се затрудняваше.
— Няма ли да ми удариш един шамар или нещо подобно? — не издържа в крайна сметка да не я предизвика.
Тя го погледна, усмихна се загадъчно и както си лежеше подпряла глава с длан, заби красивото си дясно коляно в ташаците му.
Той се хвана веднага за поразеното място, обърна се по корем и чудейки се какво да прави — да се поддаде на напушилия го смях или да вие от болка — заби глава в кърпата, прегънат на две. На тази планета вече за втори път правеше прозрение. Сега разбра и какво означава „Звезди посред бял ден“. Около тридесет секунди остана в тази стойка и когато вече болката започна да заглъхава, седна, и я погледна.
Тя го чакаше да се съвземе, като си запълваше времето чертаейки нещо в пясъка пред себе си, седнала с кръстосани крака.
— Добре ли си? — попита го със силно ироничен загрижен тон.
— По дяволите, защо го направи? — заинтересува се той все още чувствайки тъпата болка в четала.
— Ти нали каза шамар или нещо подобно. Е, получи го. Доволен ли си?
— Значи ти смяташ, че това което направи е подобно на шамар!? — от лошото му настроение не беше останала и следа.
— Да — каза тя небрежно.
— Ти сигурно си нямаш и най-малка представа какво представлява тази болка. Предпочитам, а и всеки нормален мъж, да ми беше ударила десет шамара, но не и това.
Намести се внимателно, като се опитваше да поттисне пъшкането.
— Защо? — заитересува се тя и се обърна към него.
Усети, че се е върнало доброто му настроение от преди лошите новини. Беше се върнала и надеждата му за приятно прекарване на отпуската. Но сега имаше и едно допълнително чувство. Беше се държал отвратително с това момиче, което само дойде при него, а той направи всичко, за да го разкара.
Учудваше се на човешката природа. За да се вкисне му бяха нужни само секунди след като осмисли лошите новини. Мислеше, че ще му трябват няколко дена, за да се оправи. Беше изпаднал в такова неопределено гадно състояние, че всичко му се струваше безразлично. Даже и София. А ето че само един ритник го вкара обратно в нормалните релси. Как ставаха тия номера?