Два дни по-късно той се премести официално при нея в хотела. И без това не спеше в бунагалото.
Така, почти неусетно отпуската му свърши и трябваше да се връщат обратно.
Не им се тръгваше от това райско кътче, но както каза София „По-добре да го направим сега преди да ни е омръзнало“.
Отново се сети какво го чака в службата, още от сега си представяше предстоящия скандал с шефа и въпреки, че съзнаваше, че ще го уволнят не му пукаше. Както си беше казал още като се запозна със нея: „Всяко зло — за добро“.
Обратното пътуване беше също толкова удобно както идването насам. За по-малко от един ден те отново се намираха на своята планета в столицата.
Там за първи път от няколко дни насам се разделиха. Тя — към своята модна къща, той — към „Мулти кемикълс“. И животът отново си влизаше в нормалните релси.
Появи се в лаболаториите точно за началото на работното време. Тридесетина секунди по-късно секретарката го повика в кабинета на шефа.
— Здравей, приятелю! — сърдечно каза шефа.
— Здрасти! — не по-малко приятелски му отговори Стерни.
— Ти, копеленце знаеш ли какво направи? — въпросът беше зададен без никаква промяна в тона.
— Взех си законно полагащият ми се отпуск…
— Така — а — а. Взел си си отпуска. А знаеш ли, че не успяхме да се вмъкнем в сроковете единствено заради теб?
— Може и така да е.
— А знаеш ли че си уволнен?
— Знам.
Играта на нерви продължаваше с пълна сила.
— Знаеш? Браво! А знаеш ли, че няма да получиш никаква неустойка? — вече открито злорадо запита шефа.
— И това знам.
— О, копеленцето знае-е-ело-о-о?!?!
— Не обичам да ми викат „копеленце“ надути шопари като теб.
— Кой си ти, че ще ми викаш така бе? — шефа се отказа да играе на добро поведение и вече пусна в ход крещенето. — Някакво си пишлеме, което скоро като остане без ядене и покрив над главата си ще започне да мие кенефите.
— Защо си толкова сигурен, а? Тая дрислива фирма не е единствената в която има работа за мен. Все ще се намери някой, който да ме вземе, пък и как няма да ме вземе? На кой не му е необходимо днес да знае някои от секретите на „Мулти кемикълс“, а?
— Погрижихме се добре да разтръбим за твоето уволнение, копеленце… Въобще не се надявай да си намериш работа като тази. И знаеш ли какво най ме изкефи от цялата тая работа? Ти, копеленце, си имал неизплатена ипотека на къщата си — Шефът сияеше. — Сега като си без работа как ще си плащаш вноските, а?
— Не ти влиза в работата — стана и се насочи към вратата. — И така тъй като вече нищо не си свързва ще ти призная едно нещо: Не знам защо останах на работа тук, след като още от първия ден започна да се заяждаш с мен, но знам със сигурност, че не искам повече да те видя. Можеш ли да го проумееш с плиткия си мозък? — Стерни излезе и блъсна вратата зад себе.
— Аз също, копеленце! Приятно търсене на работа! — долетя ехидният глас на бившия му шеф.
Сега вече му олекна. Може да се каже, че не очакваше толко мирен развод с „Мулти кемикълс“. Беше в най-ниската възможна точка и оттук единствено можеше да върви нагоре. Реши да не казва на София, че са го уволнили преди да си намери нова работа.
Оня гад наистина беше раздухал историята с уволнението. Обиколи почти всичките големи, малки и всякакви компании в града в които можеха да се заинтересуват от неговата персона и на всякъде го гледаха с усмивка и му казваха, че нямат нужда. За тях той беше просто един нелоялен служител. За какво да го назвачават?
Няколко дни се самосъжалява безуспешно. Прегледа списъка на фирмите — бяха останали още много непроверени, но почти всичките бяха в други мегаполиси, някой даже от другата страна на планетата. Не му се обикаляше и затова разпрати на всичките по едно кратко писъмце в което си предлагаше услугите.
Само три дни по-късно му се обадиха от една малка фирма. Оказа се, че офисът и се намира само на 45 минути от дома му — направо нищо в сравнение с пътя до „Мулти кемикълс“ изминаван за повече от час и половина, дори при използването на високоскоростните магистрали. За това пак беше виновен бившия му шеф — избрал беше мястото заради близостта до собствената си къща, но не се интересуваше, че 90% от служителите трябваше да пътуват повече от час до там.
На следващия ден вече не беше безработен. Заплатата беше доста по-ниска, но щеше да му стига да покрива вноските по ипотеката и да остават достатътъчно за скромен живот. Слънцето изгря отново на неговата улица.
Със София се срещаха един път седмично. Веднъж той пътуваше до обратната страна на планетата, следващата седмица тя му връщаше визитата. Стерни започна сериозно да се замисля над думите на майка си. Мина около месец, откакто работеше на новото място (шефа му се оказа добродушен дебелак, който не пропуска да пусне някой майтап — пълна противоположност на предишния) и той най-после реши да предложи на София да сключат брак. Появи се при нея изтупан в току що купения си костюм и с един огромен букет в ръка. Още щом го видя тя усети накъде отива работата и без да каже нито дума го пусна вътре. И тогава той, изпълни с цялата му помпозност най-краткия, но с голямо значение за по нататъчния му живот ритуал, който от негова страна се състоеше само в един въпрос. София изпълни и своята част като отоговори „Да“ и така ритуала приключи.