Клайв Баркър
Втъкан свят
На Д.Дж.Д.
„…своя родина има духът — царството на смисъла на нещата.“
ПЪРВА КНИГА
В ЦАРСТВОТО НА КУКУВИЦИТЕ
Първа част
ДАЛЕЧНА НЕОБЯТНА СИНЕВА
„Не познавам гледка по-мила на взора човешки от родната страна…“
I. НА ПЪТ КЪМ ДОМА
1
Нищо няма начало.
Няма първи миг, няма една дума или едно място, които да поставят началото на тази, или която и да е история.
Винаги може да се проследят нишките назад, до някоя предишна приказка, и до още по-ранни приказки — макар че колкото по-далечен става гласът на разказвача, толкова по-слаби изглеждат връзките — всяка епоха изисква приказката да се разказва така, сякаш е създадена през нея.
Така езичниците стават светци, трагичното — смешно, влюбените стават сантиментални, а демоните — механични играчки.
Нищо не е неизменно. Совалката влиза и излиза, факти и измислици, дух и материя, втъкани в мотиви, а общото помежду им е може би само това: сред тях е скрит филигран, който с времето ще се превърне в един свят.
В такъв случай мястото, което ще изберем за начало, трябва да бъде произволно.
Някъде между полузабравено минало и бъдеще, което засега сме зърнали само за миг.
Например, това място.
Тази градина, за която не са полагани грижи от смъртта на нейната пазителка преди три месеца, и която сега избуява под ослепително яркото небе на късния август — плодовете й висят необрани, цветните бордюри са се разбунтували, подмамени от поройните дъждове и внезапния зной на летните дни.
Тази къща, еднаква като стотиците други на тази улица, е толкова близо до железопътната линия, че когато минава пътническият влак от Ливърпул за Кру порцелановите кученца на перваза в хола потреперват.
И този млад мъж, който в този момент излиза от задната врата и се отправя по обраслата пътека към една паянтова колиба, където го посреща приветствен хор от гукания и пърпорене на криле.
Името му е Калхун Муни, но навсякъде го знаят като Кал. Той е двадесет и шест годишен, и от пет години работи в една застрахователна фирма в центъра на града. Това е работа, която не му доставя удоволствие, но бягството от града, в който е прекарал целия си живот, изглежда още по-малко вероятно след смъртта на майка му, и може би на това се дължи умореното изражение на хубавото му лице.
Той се приближава към вратата на гълъбарника, отваря я, и в този миг — защото няма по-подходящ — тази история разтваря крила и полита.
2
Кал няколко пъти бе казвал на баща си, че дъските в долната част на вратата изгниват. Беше само въпрос на време преди да се скапят напълно и плъховете, които живееха и дебелееха край железопътната линия, да се доберат до гълъбите. След смъртта на Ейлийн обаче Брендън Муни не проявяваше почти никакъв интерес към състезателните си птици. Въпреки, или може би, защото птиците бяха постоянното му увлечение докато тя беше жива. Колко ли пъти бе чувал Кал майка му да се оплаква, че Брендън прекарва повече време с ценните си гълъби, отколкото в къщата?
Сега тя не би могла да се оплаче от това — сега баща му през по-голямата част от деня седеше до задния прозорец — загледан в градината наблюдаваше как дивата природа упорито завладява делото на жена му, сякаш тази гледка на разпадане можеше да му подскаже как по същия начин да заличи скръбта си. Но не личеше да бе научил нещо от това свое бдение. Всеки ден, когато Кал се връщаше в дома на Чариът Стрийт — дом, който смяташе, че е напуснал завинаги преди половин десетилетие, но в който трябваше да се завърне поради усамотението на баща си — откриваше, че Брендън сякаш малко по малко се смалява. Не бе прегърбен, а някак си свит, като че ли бе решил да бъде колкото е възможно по-малка мишена в един свят, който изведнъж бе станал враждебен.
Кал промърмори някакъв поздрав за около четиридесетината птици и пристъпи в гълъбарника, посрещнат със силна възбуда. Почти всички гълъби летяха напред-назад в клетките си, едва ли не в истерия. Дали плъховете не са успели да влязат, помисли си той? Огледа се за някакви щети, но нямаше видими причини за този фурор.
Никога не ги бе виждал толкова възбудени. Цяла половин минута стоя озадачен и наблюдаваше представлението им. От силния шум на крилете главата му се замая, после реши да влезе в най-голямата от клетките и да измъкне от мелето най-добрите птици преди да са се наранили.