И вероятно това го караше да полудява.
Как иначе да си обясни халюцинация с такава точност и сложност? Не, той беше луд. И защо не. Безумието бе в кръвта му. Бащата на баща му, Лудият Муни, завърши живота си напълно откачен. Според Брендън той бил поет, въпреки че разказите за живота му и онова време бяха забранени на Чариът Стрийт. Престани с твоите глупости, казваше винаги Ейлийн когато Брендън споменеше за него, въпреки че Кал никога не успя да разбере дали това табу се отнася за поезията, делириума или ирландците. Както и да е, това бе забрана, която баща му често нарушаваше зад гърба на майка му, защото обичаше Лудия Муни и неговите стихове. Кал дори бе научил някои, докато седеше на коленете на баща си. И ето че сега продължаваше семейната традиция: привиждаха му се разни работи и плачеше над уискито си.
Въпросът беше да разкаже ли, или не. Дали да проговори за онова, което бе видял, и да понесе смеха и лукавите погледи, или да го запази в тайна. Част от него силно желаеше да говори, да излее всичко пред някой (дори пред Брендън), и да разбере какво мислят другите. Но друга част казваше: мълчи, внимавай. Страната на чудесата не се явява на онези, които я издават, а на тези, които си мълчат, и чакат.
Това и правеше. Седеше и трепереше, и чакаше.
3
Страната на чудесата не се появи, но дойде Жералдин, а тя нямаше настроение за луди. Кал чу гласа й в хола на долния етаж; чу Брендън да й казва, че Кал е болен и не желае да го безпокоят, чу тя да казва на Брендън, че възнамерява да види Кал независимо дали е болен или не; и в следващия миг тя бе пред вратата.
— Кал?
Завъртя дръжката, откри, че заключено и почука.
— Кал? Аз съм. Събуди се.
Той се престори на сънлив, подпомогнат от изпитото уиски.
— Кой е? — попита той.
— Защо е заключена вратата? Аз съм, Жералдин.
— Не се чувствам добре.
— Пусни ме да вляза, Кал.
Знаеше, че няма смисъл да спори с нея, когато е в такова настроение. Дотътри се до вратата и завъртя ключа.
— Изглеждаш ужасно — рече тя с омекнал глас щом го видя. — Какво ти е?
— Наред съм — възрази той. — Наистина. Просто паднах.
— Защо не ми се обади? Чаках те снощи на репетицията за сватбата. Забрави ли?
Следващата събота по-голямата сестра на Жералдин — Тереза — щеше да се омъжи за голямата си любов, добро момче-католик, чиято плодовитост бе вън от всякакво съмнение: любимата му бе бременна от четири месеца. Подутият й корем обаче не биваше да попречи на събитието: сватбата щеше да бъде грандиозна. Кал, който от две години ухажваше Жералдин, бе ценен гост, като се има предвид общото очакване той да бъде следващият, който ще положи брачна клетва пред една от четирите дъщери на Норман Келауей. Несъмнено това, че бе пропуснал репетицията, е било възприето като малка ерес.
— Напомних ти, Кал — рече Жералдин. — Знаеш колко важно е за мене.
— Имах малко неприятности — започна той. — Паднах от една стена.
Тя го изгледа недоверчиво.
— Какво си правил, та си се катерил по стена? — попита го, сякаш на неговите години би трябвало вече да не прави такива неприлични неща.
Разказа й накратко за бягството на 33, и за преследването до Рю Стрийт. Разбира се, спести й подробностите. Не спомена за килима или за онова, което бе видял там.
— Намери ли птицата? — запита тя, когато той приключи с разказа за преследването.
— В известен смисъл — рече той. Всъщност се бе върнал у дома на Чариът Стрийт, където Брендън му каза, че 33 е долетял обратно в гълъбарника късно следобяд и вече стои редом с шарената си съпруга. Това и каза на Жералдин.
— Значи пропусна репетицията за да търсиш един гълъб, който така или иначе се е върнал? — каза тя.
Той кимна.
— Но знаеш татко колко обича птиците си.
Споменаването на Брендън смекчи Жералдин още повече; тя и бащата му бяха приятели още откакто Кал ги бе запознал. „Тя е блестяща“, беше казал баща му, „дръж я, щото изпуснеш ли я, някой друг ще я хване“. Ейлийн изобщо не бе толкова сигурна. Винаги се държеше хладно с Жералдин, а този факт правеше преценката на Брендън още по-щедра.
Сега тя му се усмихваше нежно и опрощаващо. Въпреки че Кал с неудоволствие я пусна да влезе и да наруши мечтанието му, внезапно изпита благодарност за присъствието й. Дори почувства как треперенето малко отслабна.
— Тук е задушно — рече тя. — Трябва ти малко свеж въздух. Защо не отвориш прозореца?