— Бягайте! — извика той и се втурна надолу по стълбите.
Тя стоеше слисана.
— Вратата! — изкрещя той. — За Бога, отворете вратата.
Не се обърна, за да види дали чудовищата го преследват, но чу как Шадуел извика от горната площадка:
— Дръжте крадеца!
Жената погледна Търговеца, после Кал, и накрая предната врата.
— Отвори я! — изкрещя Кал и този път тя го послуша. Или от пръв поглед нямаше доверие на Шадуел, или си падаше по крадци. Както и да бе, тя отвори широко вратата. Вътре нахлу слънчева светлина, в лъчите й танцуваха прашинки. Кал чу зад себе си протестиращ вой, но момичето не направи нищо, за да попречи на бягството му.
— Бягай! — извика й той и в следващия миг прескочи прага и бе на улицата.
Направи пет-шест крачки и после се обърна, за да види дали жената със сивите очи го следва, но тя все още стоеше в коридора.
— Идваш ли? — изкрещя той към нея.
Тя отвори уста да му каже нещо, но Шадуел вече бе слязъл по стълбите и я блъсна встрани. Нямаше време за бавене — само няколко крачки го деляха от Търговеца. Той хукна.
Мъжът със зализаната назад с брилянтин коса не се и опита да преследва жертвата си след като тя излезе на открито. Младежът бе строен като хрътка и да пъти по-бърз; другият бе като мечок в костюм от Савил Роу. Той не се понрави на Сузана от момента в който го видя. Сега той се обърна и попита:
— Защо направи това, жено?
Тя не благоволи да даде отговор на това запитване. От една страна, все още се опитваше да проумее онова, което току-що бе видяла; от друга, вниманието й вече бе привлечено не от мечока, а от спътничката му — или пазачка — жената, която сега слизаше след него по стълбите.
Лицето й бе бледо като на мъртво дете, но Сузана никога не бе виждала толкова обаятелно лице.
— Махай се от пътя ми — рече жената като стигна най-долното стъпало. Краката на Сузана вече се бяха задвижили, но тя отказа да се подчини и вместо това пристъпи и застана точно на пътя й, препречвайки изхода към вратата. Това действие предизвика прилив на адреналин в кръвта й, сякаш се бе изправила пред летяща колесница.
Но жената спря мигновено и погледът й накара Сузана да вдигне очи, за да я огледа внимателно. Когато срещна погледа на жената Сузана разбра, че приливът на адреналин бе дошъл тъкмо навреме: едва бе избягнала смъртта. Този втренчен поглед бе убивал, би могла да се закълне в това, и би убил отново. Но не и сега; сега жената разглеждаше Сузана с любопитство.
— Твой приятел, така ли? — каза най-после тя.
Сузана чу думите, но не би се заклела, че устните на жената се помръднаха, за да ги изрекат.
Зад нея мечокът се обади от вратата:
— Проклет крадец.
После бутна Сузана по рамото, силно при това.
— Не ме ли чу какво ти казах?
Сузана искаше да се обърне към него и да му каже да си маха ръцете от нея, но жената не бе свършила с проучването си и я задържа с поглед.
— Тя чу — рече жената. Този път устните й се помръднаха, и Сузана усети как хватката се отпуска. Но самата близост на другата жена караше тялото й да трепери. Усещаше бодежи като от малки трънчета в слабините и гърдите си.
— Коя си ти? — запита жената.
— Остави я — обади се мечокът.
— Искам да знам коя е. Защо е тук. — Втренченият поглед, който за малко се бе прехвърлил върху мъжа, отново притисна Сузана, а в сянката на любопитството се криеше смърт.
— Тук няма нищо, което да ни трябва… — говореше мъжът.
Жената не му обърна внимание.
— Хайде… остави я…
В тона на гласа му имаше нещо, сякаш успокояваше истеричка, за да не нападне някой, и Сузана се радваше на намесата му.
— …много е открито — рече той, — особено тука…
Измина един дълъг, бездиханен миг, преди жената да кимне съвсем леко, признавайки че е прав. Изведнъж тя сякаш изгуби всякакъв интерес към Сузана, и се обърна отново към стълбите. Най-горе, там където Сузана някога си мислеше, че я очакват всякакви ужасии, мракът бе неспокоен. Там горе се движеха някакви раздърпани форми, толкова ефимерни, че не беше съвсем сигурна, дали ги вижда, или просто усеща присъствието им. Те се изсипваха надолу по стълбите като отровен дим, губейки и най-малката плътност, която бяха притежавали, с приближаването към вратата, докато изпаренията им станаха съвсем невидими, когато стигнаха до жената, която ги чакаше.
Тя се обърна и мина покрай Сузана към вратата, носейки след себе си облак студен и мръсен въздух, сякаш привиденията дошли при нея се бяха увили около врата й и се криеха в гънките на дрехата. За да бъдат отнесени невидими в слънчевия човешки свят, докато получат възможност да придобият форма отново.