— Знаеш ли къде е сакото? — питаше Сузана.
— Да. От другата страна на хълма.
Търговецът отново бе вдигнал поглед и гледаше втренчено пред себе си. Дори отдалече беше ясно, че на лицето му бе изписано учудване, дори подозрение. Илюзията очевидно издържаше, но докога? На хълма Уриел проговори и снежният вятър понесе думите:
— Надушвам ги.
Шадуел кимна, извади кутия цигари от джоба си и запали една скрит зад ревера на палтото. После отново впери поглед пред себе си. От студа ли примижа, или виждаше някакъв призрак на фона на блестящия сняг?
— След малко ще отслабнем — рече Сузана. — Ако не ни помогне нещо.
— Сакото? — попита Кал.
— Някога то имаше сила — отвърна тя. — Може би още има. Можеш ли да го намериш?
— Не зная.
— Такъв отговор не ни трябва.
— Да. Мога да го намеря.
Тя погледна назад към хълма. Шадуел беше решил да се върне при Уриел и отново се изкачваше нагоре. Ангелът бе отпуснал тялото на Хобарт да седне в снега и зяпаше облаците.
— Идвам с тебе — обади се Нимрод.
— Ще ни видят отгоре.
— Ще заобиколим. Ще излезем отзад — той погледна към Сузана. — Да?
— Да — съгласи се тя. — Вървете, докато все още има време.
Той тръгна забързан, Кал след него, провираха се между дърветата и Виждащите сред тях. Напрежението от поддържането на щита срещу погледа на човека и Ангела беше вземаше своите жертви: неколцина бяха припаднали, други едва се крепяха.
Чувството за ориентация на Нимрод беше безпогрешно — излязоха от другата страна на гората и се хвърлиха веднага по очи в снега. Дълбочината му беше в тяхна полза, практически можеха да прокопаят тунел в него и доколкото могат да се скрият от хълма зад преспите. Снегът обаче не можеше да ги прикрива през цялото време, имаше открити пространства, които трябваше да пресекат, ако не искаха маршрутът им да бъде толкова заобиколен, че да не успеят да стигнат до целта си преди разсъмване. Вятърът навяваше пред себе си пластове сняг, но между тях хълмът се виждаше ясно и онези на върха — ако погледнеха надолу — можеха лесно да ги видят. Успяха да уловят ритъма на вятъра и лягаха щом той стихнеше, после хукваха при следващия порив. Така успяха да стигнат на тридесетина метра встрани от хълма и вече им се струваше, че са минали най-опасната част от маршрута, когато изведнъж вятърът спря и Кал чу в тишината тържествуващия глас на Шадуел:
— Ей вие! — сочеше той надолу към тях. — Виждам ви!
Направи няколко крачки надолу, после се върна да предупреди Уриел, който продължаваше да гледа към небето.
— Бягай! — изкрещя Кал на Нимрод, и без повече да се крият двамата заораха през снега. Кал тичаше напред и търсеше онова, което бе загубил. Погледна за миг към върха и видя, че Шадуел бе вдигнал Хобарт. Беше съвсем гол — безразличен към виелицата — тялото му бе почерняло от огъня и дима. Кал знаеше, че всеки момент същият този огън щеше да застигне Нимрод и него.
Затича се отново, очаквайки пламъците всеки миг. Направи с мъка три крачки, но все още нищо. После четири, и пет, шест, седем. Отмъстителният пламък все още не идваше.
Озадачен, погледна отново към хълма. Шадуел още беше на върха и призоваваше Ангела; да извърши пъкленото си дело. Но в пролуката между два порива на вятъра Кал видя, че Уриел бе зает с друго, което го отвличаше от ролята му на екзекутор.
Затича се отново. Разбра, че двамата с Нимрод са получили още един безценен шанс да живеят, но не можеше да спре плача си след като видя Сузана да се изкачва по хълма срещу втренчения поглед на Ангела.
III. НА ХЪЛМА
1
Сузана нямаше никакъв план. Но докато наблюдаваше как Нимрод и Кал пълзят към хълма стана съвсем ясно, че ако нещо не отклони вниманието, щяха да ги забележат и да ги убият. Нямаше намерение да търси доброволци. Ако някой щеше да отклони огъня на Ангела, това определено трябваше да бъде тя: в края на краищата, тя и Хобарт бяха играли тази игра на Дракони; и преди, или някакъв неин вариант.
Вместо да излезе направо през щита и така да насочи Шадуел към целта, тя се промъкна между дърветата и отстрани, после от една преспа на друга, докато се отдалечи от гората. Едва тогава се изправи пред погледа на Дракона.
Ако беше по-бърза, можеше да попречи на Шадуел и той изобщо да не забележи Кал и Нимрод, но сега чу обвинителния му вик няколко секунди преди да се разкрие. Двадесет секунди по-късно Шадуел би могъл да задейства Хобарт и скритата в него смърт. Но когато Търговецът се върна на хълма очите на Хобарт вече бяха приковани в нея и нищо не беше в състояние да отмести погледа му.
Преди да се покаже тя бе наблюдавала внимателно двете фигури на върха за да се опита да разбере отношенията помежду им. Поведението им обаче — и особено това на Уриел — я смути. Несъмнено Бич Божи имаше не по-малко желание за преследване от Шадуел но изглеждаше съвсем отвлечен от онова, което предстоеше, загледан в небето като хипнотизиран. Само веднъж нещо го накара да покаже огъня си, когато — без очевидна причина — тялото на човека, което заемаше, изведнъж избухна и пламъците го обърнаха като в пашкул, изгориха дрехите и опърлиха кожата му. Той не помръдна докато огънят вършеше работата си. Стоеше сред кладата като мъченик и гледаше пустия пейзаж докато пак така — без видима причина — огънят изгасна.