— Недей — рече той. — Недей… ме оставя. Той няма да те нарани.
— Имаш предвид Дракона?
— Да. Снегът го забави. Той си мисли, че е сред пясъците. Сам.
Сега вече бездействието на Бич Божи имаше някакво неясно обяснение. Застанал на върха на хълма, той оглеждаше снежната пустош и беше изгубил представа за настоящето. Беше отново в празнотата, където бе живял хилядолетия, където очакваше нови нареждания от своя Създател. Шадуел не беше този Създател. Той беше прах, човешки прах. Бич Божи вече не го чуваше.
Но той познаваше миризмата на Виждащите. Беше показал това с воя си от същото това място. И когато магиите не издържат, и това трябваше да стане скоро, пустошта нямаше да му попречи да изпълни дълга си. Като ги види щеше да направи онова, което бе дошъл да направи, не заради Шадуел, а заради себе си. Сузана трябваше да действа бързо.
— Помниш ли книгата? — попита тя Хобарт.
Известно време той не отговори. Пещта в тялото му отново просветна. Сузана започна да се страхува, че успокоителните му думи са били не на място и тези двама пазители на закона са дотолкова част един от друг, че прекъсването на транса на единия е предупредило другия.
— Кажи ми… — настоя тя. — Книгата…
— О, да — отвърна той, и това признание разпали светлината. — Бяхме там… сред дърветата. Ти, и аз, и…
Спря да говори и отпуснатото му лице изведнъж се сгърчи в паника. Пламъците се надигнаха към отворените рани. С крайчеца на окото си тя забеляза как Шадуел бавно отстъпва като от бомба със закъснител. Съзнанието й се спусна да търси някаква тактика да го забави, но не можеше да измисли нищо.
Хобарт вдигна ръце пред лицето си и от този жест тя разбра как са били унищожени. Беше се опитал и преди да попречи на огъня на Бич Божи, и беше заплатил за това с плътта си.
— Изгори я — прошепна Шадуел.
И огънят започна да излиза. Не се появи изведнъж, както бе очаквала, а потече от раните му, от носа, устата, през члена и порите. Течеше на огнени струйки, по които пробягваха стрелите на намеренията на Ангела, все още бавен, но все по-силен. Беше изгубила надпреварата.
Хобарт обаче не беше напълно победен. Той направи един последен, галантен опит да изкаже мисълта си. Тракането на челюстите престана, успя да отвори устата си. Но преди да изрече и дума, Бич Божи запали слюнката му. Огънят облиза лицето и фигурите зад него се видяха по-ясно. През пламъците Сузана видя очите на Хобарт, все още насочени към нея, и когато погледите им се срещнаха той отметна глава назад.
Тя познаваше отдавна този жест. Хобарт подлагаше врата си.
„Убий ме и да свършваме“, беше казал Драконът.
Сега Хобарт молеше за същата милост, по единствения възможен начин.
Убий ме и да свършваме.
В книгата тя се бе поколебала и беше пропуснала възможността да срази врага си. Този път нямаше да сгреши.
Менструумът беше нейното оръжие, и както винаги знаеше намеренията й по-добре от нея. Още докато мислите й оформяха представата за убийство той излетя от нея, прекоси разстоянието между нея и Хобарт като светкавица и го сграбчи.
Той беше подложил врата си, но менструумът не се впи в гърлото, а в сърцето. Сузана усети как горещината от тялото полетя по реката на менструума към главата й, а с нея и ритъмът на живота му. Сърцето туптеше в хватката й, тя го стисна здраво без да усети ни най-малка вина. Той искаше смъртта, и тя можеше да я даде: размяната беше справедлива.
Хобарт потрепери. Но сърцето му, въпреки всичките грехове, беше смело, и продължаваше да тупти.
Навсякъде около него изригваше огън. От очите, от ануса, през порите. Сузана усети миризмата на опърлената си коса. Между двамата бликна пара — снегът се топеше и кипеше. Геометричните форми вече поемаха контрола върху огъня, оформяха го, насочваха го. Всеки миг щеше да се стовари върху нея.
Тя стисна сърцето още по-силно, усети как се издува от натиска. Все още биеше, все още биеше.
Тъкмо когато си мислеше, че няма да успее, мускулът се предаде и спря.
Някъде вътре в Хобарт се надигна звук, който нито дробовете, нито устата му не можеха да издадат. Но тя го чу ясно, и Шадуел също — отчасти ридание, отчасти въздишка. Това беше последната му дума. Тялото, в което все още бяха впити пръстите на мисълта й, беше мъртво преди да заглъхне звука.
Сузана започна да връща менструума назад, но Бич Божи го хвана за опашката и ехото от пустинята достигна до нея по потока. Усети неговото умопомрачение, и болката, преди да успее да изтръгне смъртоносната си сила обратно.
За миг настъпи затишие. Парата продължаваше да се вдига, снегът все така валеше. После някогашният Рицар; и Дракон; Хобарт падна мъртъв в краката й.