Не че биха забелязали малко лудост в тази опиянителна атмосфера. Сякаш амбицията на Норман Келауей за сватбения ден на дъщеря му бе нараствала с всеки сантиметър от подутия й корем. Церемонията бе грандиозна, но по необходимост прилична; приемът обаче представляваше триумф на излишеството над добрия вкус. Залата бе украсена от пода до тавана с ленти и хартиени фенери, по стените и дърветата навън, зад дъното на залата, висяха въжета с цветни крушки. Барът бе зареден с бира, концентрати и ликьори, достатъчни, за да отровят една малка армия; храната бе в неограничено количество и се пренасяше до масите на онези, които се задоволяваха само с това да седят и да се тъпчат, от дузина изтормозени сервитьорки.
Независимо че всички врати и прозорци бяха отворени, в залата скоро стана горещо като в ад. Жегата бе предизвикана отчасти от онези от гостите, които бяха отхвърлили всякакви задръжки и танцуваха под звуците на оглушителна смесица от кънтри, уестърн и рокендрол, като последното доведе до комични изпълнения от страна на някои по-възрастни гости, бурно аплодирани от всички страни.
В края на тълпата, близо до една врата, която водеше навън зад залата, малкият брат на младоженеца, придружен от две млади контета ухажвали някога Тереза, и още един младеж, чието присъствие бе допуснато само защото имаше цигари, стояха сред пръснати бирени кутии и оглеждаха присъстващите таланти. Възможностите бяха малко; неколцината момичета на възраст за леглото бяха или ангажирани, или по тяхна преценка толкова непривлекателни, че всяко приближаване до тях би било доказателство за отчаяние.
Само Елрой, предпоследният приятел на Тереза, можеше да има някакви претенции за успех тази вечер. От церемонията бе хвърлил око на една от шаферките, чието име още не бе установил, но която на два пъти се оказа до бара когато и той бе там: една показателна статистика. Сега той се бе облегнал на вратата и наблюдаваше обекта на своята страст през задимената зала.
Светлините вътре бяха намалени и настроението на танцуващите се бе променило от лудуване към бавни, опипващи прегръдки.
Той прецени, че това е моментът да пристъпи към действие. Ще да покани жената на дансинга, и после, след една две песни, да я изведе навън за глътка свеж въздух. Няколко двойки вече се бяха оттеглили в интимния свят на храстите, за да извършат онова, което се празнуваше на сватбите. Под прикритието на красивите клетви и цветята, те бяха дошли тук заради ебането, и дяволите да го вземат ако изпусне това.
Беше видял Кал да приказва с момичето преди, най-просто би било, помисли си той, Кал да ги запознае. Запромъква се през танцуващата навалица към мястото на Кал.
— Как си, приятел?
Кал погледна замаяно Елрой. Лицето пред него бе почервеняло от алкохола.
— Чудесно съм.
— Не ми допадна церемонията — продължи Елрой. — Мисля, че съм алергичен към църкви. Ще ни направиш ли една услуга, а?
— Каква?
— Падам си по една.
— Коя?
— Една от шаферките. Беше до бара. С дълга руса коса.
— Имаш предвид Лорета? — попита Кал. — Братовчедка е на Жералдин.
Странно, но колкото повече се напиваше, толкова повече си спомняше от уроците за фамилията Келауей.
— Страхотно парче е. И цяла вечер ми хвърля погледи.
— Така ли?
— Чудех се… би ли ни запознал?
Кал погледна зажаднелите очи на Елрой.
— Мисля, че си закъснял — рече той.
— Защо?
— Тя излезе…
Преди Елрой да даде глас на раздразнението си, Кал усети нечия ръка на рамото си. Обърна се. Беше Норман, бащата на булката.
— Една дума, Кал, мойто момче? — каза той и погледна към Елрой.
— Ще те настигна после — рече Елрой и се оттегли, да не би Норман да го пипне и него.
— Забавляваш ли се?
— Да, г-н Келауей.
— Стига с тия глупости за г-н Келауей, Кал. Викай ми Норм.
Той наля щедро от бутилката уиски, с която бе въоръжен, в бирата на Кал, и дръпна от пурата си.
— Кажи ми, значи, след колко време ще трябва да дам и другото си момиче? Не си мисли, че ти давам зор, синко. Не е така. Но една бременна булка стига.
Кал завъртя уискито в дъното на чашата си, надявайки се поетът да му подскаже нещо. Но той си мълчеше.
— Имам работа за тебе в завода — продължи Норм, без да се трогва от мълчанието на Кал. — Искам бебчето ми да живее малко по-нашироко. Ти си добро момче, Кал. Майка й много те харесва, а аз винаги съм имал доверие на преценката й. Така че си помисли…