— И така, кажете ми — рече тя, без никакъв повод — били ли сте в Америка?
— Не — отговори той и отвърна поглед от напудреното й лице към Търговеца, който влизаше в залата с безукорна увереност, дарявайки усмивки наляво и надясно. Външният му вид привличаше възхитени погледи от всички страни. Някой протегна ръка да се ръкува с него, друг го запита какво пие. Той си играеше с тълпата с лекота, предлагайки любезна дума на всеки, и през цялото време се оглеждаше, търсейки плячката си.
Разстоянието между тях намаляваше и Кал разбра, че няма да остане неоткрит за дълго. Издърпа ръката си от хватката на лелята и се запъти към най-гъстата част на тълпата. Някакво раздвижване привлече вниманието му към далечния край на залата, където видя как внесоха някой — приличаше на Елрой — от градината. Дрехите му бяха мръсни и раздърпани, челюстта му висеше. Състоянието му не разтревожи никой — на всяко събиране си имаше професионални пияници. Чу се смях, някои го изгледаха неодобрително, после бързо се върнаха към веселието.
Кал хвърли поглед през рамо. Къде бе Шадуел? Все още близо до вратата, натискайки се като начинаещ политик? Не, беше се преместил. Кал огледа нервно залата. Шумът и танците продължаваха необезпокоявани, но потните лица вече изглеждаха малко по-гладни за щастие; танцуващите продължаваха да танцуват само защото това ги отдалечаваше за малко от света. В това джамбуре имаше някакво отчаяние и Шадуел знаеше как да го използва, с неговата изтъркана сърдечност и по начина, по който се преструваше, че се познава с великите и добрите.
На Кал му се прииска да се качи на една маса и да каже на пируващите да престанат с лудориите си; да видят сами колко глупаво изглежда веселието им, и каква опасна акула са поканили сред тях.
Но какво биха направили те, след като им вика до прегракване? Да се смеят в шепи и да си напомнят, че във вените му тече кръвта на един луд?
Тук нямаше да намери съюзници. Това бе територия на Шадуел. Най-безопасно би било да се сниши и да се измъкне до вратата. После да се махне, колкото е възможно по-далече, колкото е възможно по-далече.
Пристъпи незабавно към изпълнение на плана си. Като благодареше на Бога, че не е много осветено, той се запромъква между танцуващите, оглеждайки се за мъжа с многоцветното сако.
Зад него някой извика. Обърна се и през скупчените хора забеляза Елрой, който се мяташе като епилептик, крещейки за помощ. Някой викаше да доведат лекар.
Кал се обърна отново към вратата и акулата изведнъж се озова до него.
— Калхун — рече тихо и меко Шадуел. — Баща ти ми каза, че ще те намеря тук.
Кал не отвърна на думите му, само се престори, че не го е чул. Търговецът със сигурност не би посмял да използва насилие в такава тълпа, а той бе в безопасност от сакото му, стига да не гледа в хастара.
— Къде си се запътил? — попита Шадуел, когато Кал се опита да се отдалечи. — Искам да си поговорим.
Кал продължи да върви.
— Можем да си помогнем един на друг…
Някой повика Кал, попита го дали знае какво му е на Елрой. Той поклати глава и продължи упорито през тълпата към вратата. Планът му бе прост. Да каже на биячите да намерят бащата на Жералдин, и да изхвърлят Шадуел.
— …кажи ми къде е килимът — продължаваше Търговецът, — и аз ще се погрижа сестрите й вече да не те закачат. — Тонът му бе помирителен. — Не искам да се карам с тебе — продължи той. — Искам само малко информация.
— Казах ти — отвърна Кал, но докато говореше, знаеше, че всяка молба е излишна. — Не знам къде е килимът.
Бяха вече на десетина метра от предверието и с всяка крачка любезността на Шадуел намаляваше.
— Те ще те изсмучат — предупреди го той. — Сестрите й. И аз няма да мога да ги спра, не и след като те пипнат. Те са мъртви, а мъртвите не се подчиняват.
— Мъртви?
— О, да. Тя самата ги е убила, докато трите са били заедно в утробата. Удушила ги е със собствената им пъпна връв.
Вярно или не, това беше гадно. И още по-гадна бе мисълта за докосването на сестрите. Кал се опита да прогони тези мисли докато вървеше, Шадуел все така до него. Всякакви преструвки за преговори бяха изчезнали, сега имаше само заплахи.
— Ти си мъртъв, Муни, ако не признаеш. Няма да си мръдна пръста да ти помогна…
Кал бе достатъчно близо, за да повика биячите.
Той извика към тях. Те прекъснаха пиенето си и се обърнаха към него.
— Какъв е проблемът?