— Накараха ни доста да потичаме, но почти стигнахме. Не го ли усещаш? Аз го усещам.
Жената погледна отново към мъжа. Беше съблякъл сакото — нейният подарък в знак на всеотдайна любов — и го бе метнал на облегалката на един стол. Ризата под него беше пропита от пот под мишниците, а лицето му изглеждаше восъчно в следобедната светлина. Въпреки всичко, което изпитваше към него — а то бе достатъчно, за да отхвърли всяка мисъл за някакви сметки — той беше само човек, и днес, след толкова жега и пътувания, всяка от неговите петдесет и две години си личеше. През времето когато заедно преследваха Фугата, тя му бе отдала всичките си сили, така както той й беше отдал своя ум и своя опит за да оцелее в това царство. Царството на Кукувиците — така го наричаха Родовете открай време — този жалък човешки свят, който бе изтърпяла в името на отмъщението.
Но сега вече преследването скоро щеше да свърши. Шадуел — мъжът на леглото — ще се възползва от онова, което открият, а тя ще постигне своето отмъщение — ще види плячката омърсена и продадена в робство. После ще напусне Царството и мръсния му живот, при това с удоволствие.
Жената отново насочи вниманието си към улицата. Шадуел беше прав. Накараха ги доста да потичат. Обаче гонитбата скоро ще спре.
От мястото си Шадуел виждаше ясно силуета на Непорочна на фона на прозореца. За кой ли път мислите му се връщаха към този проблем — как да продаде тази жена? Това си беше чисто теоретично занимание, разбира се, но то напрягаше уменията му докрай.
По професия той беше търговец, това бе заниманието му още от младини. Нещо повече от занимание, дарба. Гордееше се с това, че нямаше нищо, живо или мъртво, за което да не може да намери купувач. Навремето си бе бил търговец на необработена захар, продавач на оръжие, продавач на кукли, кучета, застраховки за живот, парцали от Армията на спасението и осветителни тела. Беше въртял незаконна търговия със светена вода и хашиш, китайски паравани и специалитети против запек. Сред този парад от артикули имаше, разбира се, много измами и фалшификации, но нищо, нищо, което да не може да пробута на обществото рано или късно, било чрез съблазън или чрез заплаха.
Обаче тя — Непорочна, не съвсем жена, с която бе споделил всеки миг от живота си през изминалите много години — тя, знаеше той, не се поддава на таланта му на търговец.
От една страна, тя бе парадоксална, а купуващата общественост нямаше вкус към такива неща. Хората искат стоката да бъде без двусмислици: проста и безопасна. Тя не беше безопасна, о-о, определено не, не и при нейния ужасен гняв и още по-ужасни клетви, а не беше и проста. Под пламенната красота на лицето й, зад очите, които скриваха векове, но можеха да бъдат толкова проницателни, че да разкъсват до кръв, под тъмната мургава кожа, кожа на еврейка, се криеха чувства, които можеха да нажежат въздуха, ако бъдат пуснати на воля.
Беше твърде естествена, за да бъде продадена, не за пръв път реши той, и си рече да забрави тази идея. Това беше нещо, което не можеше и да се надява да постигне, защо да се мъчи?
Непорочна се обърна от прозореца и го попита:
— Почина ли си вече?
— Ти искаше да се скриеш от слънцето — напомни й той. — Готов съм да тръгна щом кажеш. Въпреки че нямам представа откъде да започнем…
— Не е толкова трудно — отвърна Непорочна. — Помниш ли какво предсказа сестра ми? Решителният момент наближава.
Докато говореше, сенките в ъгъла на стаята се размърдаха отново и двете мъртви сестри на Непорочна се появиха в безплътните си рокли. Шадуел винаги се бе чувствал неспокоен в присъствието им, а те от своя страна винаги го бяха презирали. Старата обаче, Вещицата, Старицата, притежаваше уменията на оракул, в това нямаше съмнение. Онова, което виждаше в нечистотиите на сестра си, плацентата на Блудницата, обикновено се оказваше вярно.
— Фугата не може да остане скрита за дълго — рече Непорочна. — Щом я преместят, тя предизвиква вибрации. Няма начин. Толкова много живот, притиснат в такова скривалище.
— А ти чувстваш ли някои от тези… вибрации? — запита Шадуел, спусна крака от леглото и стана.
— Не. Още не — поклати глава Непорочната. — Но трябва да бъдем готови.
Шадуел взе сакото си и го облече. Хастарът заблестя, протягайки нишки на изкушение из стаята. В светлината на мигновения им блясък той видя Блудницата и Вещицата. Старата жена закри очи да не вижда разпиляното от сакото, боеше се от неговата сила. Блудницата не я беше грижа — клепачите й отдавна бяха зашити над очи, ослепели при раждането.