— Когато започнат движенията, ще трябват може би час или два, за да определим мястото — каза Непорочна.
— Един час? — възкликна Шадуел. Преследването, което най-накрая ги беше довело тук, днес му изглеждаше като цял един живот.
— Мога да почакам един час.
III. КОЙ РАЗДВИЖИ ЗЕМЯТА?
1
Когато Кал приближи, птиците продължаваха да се вият в спирала над града. Всяка, която отлиташе, биваше замествана в множеството от нови три-четири.
Явлението не бе останало незабелязано. По тротоара и край вратите стояха хора, прикрили очи с ръце срещу блясъка на небето, и се взираха нагоре. Всеки изказваше мнението си относно причината за това струпване. Кал не спря да предложи и той своето, а продължи през лабиринта от улици. Понякога се налагаше да се върне и да търси нов път, но постепенно се приближаваше към центъра.
Сега, когато вече бе близо, стана ясно, че първоначалната му теория е била неправилна. Птиците не се хранеха. Нямаше внезапни спускания или разправии за шесткраки трохи, нито пък над земята се забелязваха признаци на изобилие на насекоми, което да привлича толкова много птици. Те просто кръжаха. Някои от по-дребните видове — врабчета и сипки — се бяха уморили да летят и бяха накацали в редици по покриви и огради, оставяйки по-големите членове на братството — врани, свраки и чайки — да владеят висините. Тук не липсваха и гълъби, ята от петдесетина и повече диви гълъби се извиваха и обръщаха, а сенките им пробягваха на вълни по покривите. Имаше и няколко питомни, без съмнение избягали като 33. Канарчета и зелени папагали — птици повикани от просото или камбанките на цветята от същата сила, която бе призовала останалите. За тези птици самото им присъствие тук бе равносилно на самоубийство. Въпреки че в момента събратята им бяха твърде възбудени от ритуала, за да забележат домашните питомци сред тях, щом изчезнеше омаята, която ги караше да кръжат, те нямаше да останат толкова безразлични. Щяха да бъдат жестоки и бързи. Щяха да налетят на канарчетата и папагалите и да изкълват очите им, да ги убият за престъплението, че бяха опитомени.
Засега обаче парламентът беше спокоен. Издигаше се във въздуха, високо, още по-високо, раздвижваше небето.
Преследването на това зрелище бе отвело Кал в една част на града, където рядко бе стъпвал. Тук простите правоъгълни сгради на общинските жилища отстъпваха пред запусната и зловеща ничия земя, в която все още съществуваха улици с някога хубави триетажни къщи с тераси, необяснимо запазени от булдозерите, заобиколени от площи, изравнени в очакване на икономически бум, който така и не бе настъпил — острови в море от прах.
Изглежда, че точката над която се събираха ятата, беше една от тези улици — на табелката пишеше Рю Стрийт. Там имаше по-големи групи изтощени птици, отколкото на съседните улици, те цвъртяха и чистеха с клюн перата си по стрехи, комини и телевизионни антени.
Кал вървеше по Рю Стрийт и оглеждаше небето и покривите. И ето — при шанс едно на хиляда — той забеляза своята птица. Самотен гълъб, разделящ облак от врабчета. Годините на взиране в небето, когато очакваше гълъбите да се върнат от състезания, го бяха дарили с орлов поглед, можеше да разпознае определена птица по дузина индивидуални характеристики на начина й на летене. Беше открил 33, в това нямаше съмнение. Но още докато гледаше, птицата изчезна зад покривите на Рю Стрийт.
Кал отново се впусна в преследване, по средата на улицата откри някаква тясна алея напряко между къщите с тераси, която го отведе на една по-широка зад тях. Алеята не беше поддържана. По протежението й бяха нахвърляни купища домашни отпадъци, самотните кофи за боклук бяха съборени, а съдържанието им — разпиляно.
На двадесетина метра от него обаче се работеше. Двама носачи маневрираха с един фотьойл, за да го изкарат от двора зад една от къщите, а трети се беше загледал в птиците. Няколкостотин от тях се бяха събрали на стената, която ограждаше двора, по первазите и парапетите на прозорците. Кал тръгна по алеята, оглеждайки внимателно сборището за гълъби. Откри около дузина в множеството, но не и този, който търсеше.
— Какво ще кажеш, а?
Беше стигнал на десетина метра от носачите, и единият от тях — онзи, който не работеше, се обърна към него.
— Нищо не разбирам — призна си честно Кал.
— Може би ще мигрират — каза по-младият от двамата, дето мъкнеха фотьойла, пусна своята половина от товара и се загледа в небето.