— Точно това, което рекох, драги господине — поласкан от епитета вежливо му отвърна ВИП. — За разлика от някои присъстващи, аз нямам навик да се изразявам двусмислено.
— И си сигурен, че наистина си открил смисъла на живота, светлооки? Истинският смисъл! Разковничето, така да се каже, е в ръцете ти, а, совооки? — повдигна вежди Хък.
— Да! — вече съвсем окрилен възкликна ВИП. — Проследил съм близо два трилиона човешки стремления и мога да докажа, че смисълът на живота е обитателите на материалната вселена да творят красота, за да пренесат спомена за Нищото във вечността.
— Ха! Видяхте ли?! Казвам ви аз, че е абсолютно безочлив идиот, ама вие не ми вярвате! — възкликна доволно холографното чудовище, щом съзря съмнението, изписано по лицето на Хък.
От километри личеше, че достойните единствено за песните на слепия Омир всякаквооки епитети, с които Хък заливаше ВИП, много го притесняваха. Близо месец вече драконът водеше люта битка с тоя дървен философ кой е по-голям приятел на лъвицата и чувствата на съпруга й лесно можеха да наклонят везните в полза на противника.
И сега Трифон рипна като ужилен. Устреми се в галоп към градината. Докопа първото вълшебно цвете. Внимателно измъкна чима, за да не похаби стоката, и мигом дотърча обратно.
— Ето ти сбъднатите и несбъднатите мечти на една случайно избрана човешка душа, Велики Идеологе на Празнословието. Давай да видим как ще докажеш тъпото си твърдение!
Невинно закусващата компания не беше взела никакви предпазни мерки и тутакси се озова в Горна Австрия през XIX век. Пред очите й се ширна изпосталяла гориста местност някъде из мюлфиртелските усои на великографския дом Отенщайн, северно от Линц.
— Имам удоволствието да ви представя — гордо рече ВИП — въжделенията на заможния селянин Йохан Непомук Хютлер — хабсбургски поданик с позалиняло от традиционното по тия места кръвосмешение австрийско потекло, облагородено преди три поколения със свежата чешка кръв на прапрадядо му Хидларчек. Дядо му съкрати фамилията на Хидлар, баща му я преиначи на Хидлер, а Йохан Непомук съвсем я понемчи на Хютлер.
Цветето кимна, драконът се облещи, а Хък и лъвицата с интерес се заслушаха в тирадата на компютъра. Доволен, че е станал център на вниманието за сметка на конкуренцията, ВИП съвсем се наду, светулките направо пощуряха и той заприлича на гръмотевичен купесто-дъждовен облак, застрашително надвиснал над безплодните хабсбургски хълмове:
— Господин Йохан Непомук Хютлер премина през много перипетии, докато открие смисъла на своя живот. За първи път той прозря частица от него на 9 септември 1836 г. край собствената си воденица, издигната над барата, която тече на югоизток от родното му селце Щронес, съединява се с околните ручеи и всички те дружно се вливат в онзи приток на река Дунав, дето…
— Я карай по-направо бе, Вманиачен Изроде Погански, че работа ни чака! Ние да не сме лешпери като тебе! — възнегодува драконът, недоволен, че всички (дори и Церберина!) слушат това кречетало със зяпнали уста.
— Та на този ден — невинно прескочи географските подробности ВИП — господин Йохан нае 41-годишната, малко попрецъфтяла селска мома Мария-Ана Шикългрубер да изпере семейното спално бельо в барата под неговата воденица, защото, откакто се бяха замогнали, жена му категорично отказваше собственоръчно да пере. По-лошото обаче беше, че тя така и не му роди син и родът му щеше да се затрие.
Подтиквано от компютъра, цветето се поразтвори и пейзажът оживя. Дребната, но добре закръглена Мария-Ана лениво простираше прането между двата бряста пред воденицата. При всяко навеждане над панера позапретнатата риза щедро разголваше сочната й запотена пазва и яките бели бедра. Йозеф седеше на прага на пустата си воденица и не можеше да откъсне очи от тях. Стара закачка си имаха с Мария-Ана и той бе петимен пак да опита горещите й ласки и силата на тези бедра, с които задоволената мома обичаше да го стиска и да изцежда и последната живинка от него. Щом усети, че вече не можеше да се сдържа, Йохан рипна и се прокрадна към простира. Момата го усети, трепна и, усмихната, поразтвори крака, все тъй наведена над прането. От съседния хълм се спусна повей, нежно я погали между бедрата, извиси се, сръчно запретна мократа й риза над главата и разкри всичките й прелести от кръста надолу. Йохан го прие като божи знак…
— И след девет месеца Йохан Непомук Хютлер най-сетне се сдоби със син, макар и незаконен — прогърмя като йерихонска тръба баритонът на ВИП, а пейзажът пак избледня.