— Идиот! — ухили се драконът. — Та изводът дотук е: на девети септември се скатавайте по къщите си, за да не ви натегне някой отзад! Ега ти смисъла на живота!
— Я си затваряй мръсните уста, Трифончо и го остави да се доизкаже! — закани му се с пръст лъвицата, а Церберина го изгледа кръвнишки, защото кучешката поза й бе любимата.
— За разлика от някои двуглави умници Йохан Непомук Хютлер се оказа търпелив и целеустремен човек — побърза да се възползва от любопитството им ВИП. — След пет години той успя да склони Мария-Ана да се омъжи за брат му Йохан Георг Хидлер при условие, че Йохан Георг няма да припознае сина им, а самият Йохан Непомук ще вземе малкия Алоис Шикългрубер в семейството си и ще го отгледа. За трийсет и четири години той го превърна в преуспяващ митничар в Австро-Унгарската империя и след като в 1976 г. го осинови от името на покойния си брат, го направи законен наследник на фамилията под името Алоис Хитлер. И най-накрая окончателно консолидира семейното наследство, като го ожени за внучката си Клара Пьотцл.
— Този път вече прекали! — изрева възмутен драконът и рипна толкова високо, че всички се засмяха. — Фамилията на единия брат е Хютлер, на другия — Хидлер, а наследникът им се казва Хитлер, така ли?
— Да.
— И твърдиш, че истинският баща на Алоис Хитлер е Йохан Непомук Хютлер, но покойният му брат Йохан Георг Хидлер го осиновява постфактум след смъртта си?
— Да.
— И накрая собственият син на Йохан Непомук Хютлер се оженва за внучката на същия този Йохан Непомук Хютлер?
— Да.
— И какво излиза от цялата тази работа?
— Адолф Хитлер — тържествено отвърна компютърът.
— Не, драги. Излиза, че Йохан Непомук Хютлер е дядо на Адолф Хитлер по бащина линия и същевременно му е прадядо по майчина линия. Това кръвосмешение ли е било смисълът на живота на този смахнат Непомук? И къде е тук красотата питам аз?! — войнствено завърши обвинителната си реч Трифон и замръзна във величествена поза с високо вдигната ръка.
— Не. Смисълът на живота на Йохан Непомук Хютлер е бил да има внук художник! — отекна в тишината баритона на ВИП.
Драконът се опули, Хък поклати глава и взе да разглежда сутрешния вестник, а Ана-Мария пъргаво скочи, подхвана внимателно чима и го отнесе на мястото му в дъното на поляната. Церберина мълчаливо взе да раздига трапезата на поляната. Ала драконът не беше доволен, че вече никой не обръща внимание на смахнатия компютър. Той искаше съвсем да го закопае. И щом лъвицата се върна, Трифон изписка:
— Ама, че си тъп компютър! Че кой ти помни като художник изрод, избил поне петдесет милиона души?
Лъвицата го задърпа към офиса им.
— Сърди се на членовете на изпитната комисия в академията, драги — нравоучително подметна компютърният ореол на ВИП над главата на лъвицата. — Те две години поред отхвърлят Хитлер и го принуждават да се шляе с лоши приятели из виенските кръчми и да рисува реклами и пощенски картички. Ако бяха го приели, можеше и да няма Втора световна война или поне нямаше да е толкова кръвопролитна.
Хък си помисли, че ВИП все повече и повече заприличваше на баща му, и заразлиства новия брой на „Втора Земя“. Откакто Томи напусна официоза, той бе станал съвсем скучен. В днешната редакционна статия, благословена от вездесъщия Берлиоз, се предлагаше правителството да постанови всички обитатели на Библиотеката да се преселят в Плодовитата пустота, а самата Библиотека да се превърне в пантеон на рециклираните герои.
Изобщо много неща се бяха променили през тези девет седмици и половина от Апокалипсиса. Веднага, щом се възстанови, Майстора хукна да търси Маргарита и повече никакъв не се чу. Цехът за рециклиране на герои бързо прерасна в туристическа агенция „Ваканция в Плодовитата пустота“. Всяка секунда в кошчето се гмуркаше по един обитател на Библиотеката, за да посети някогашния си собствен ад, да се докосне до осмото изкуство и, разбира се, да отнесе за спомен едно цвете. Приходите бяха значителни, но мигом се изпаряваха, лакомо поглъщани от издръжката на окошарените демони и култивирането на градината.
Хък и Арчи постоянно кръстосваха надлъж и нашир новия свят, за да го картотекират, опознаят и обикнат. Междувременно издирваха стъклениците на Хогбен и се оглеждаха за Таоа и ония странни двайсет и четирима старци. По време на дългите преходи Хък разказа на двойника си какво се е случило през последните двеста години на Земята. Остана малко разочарован, защото Арчи пропусна покрай ушите си всички войни и революции и се впечатли най-вече от преживелиците на Хък, описани по-късно от приятеля му Артър Конан Дойл като приключенията на Шерлок Холмс.