Кръвожадните мисли на лъвицата за миг внесоха смут в редиците на трета митническа смяна. Първи, разбира се, се окопитиха по-опитните служители — катедралният връх и полумесецът на минарето. Но служебният правилник очевидно изискваше един митничар да изпълнява процедурата, защото присвяткващите им аури взеха да настръхват от възмущение, но езиците им оставаха зад зъбите.
— Явно трябва да прехвърлим разрешаването на въпроса за Златната клонка в Управлението на митницата — ловко се измъкна Церберина. — Нека засега да прескочим този въпрос. А мога ли да ви попитам, уважаема госпожо, защо мъкнете със себе си този папагал? Нима не ви е известно, че не е редно човек да взема със себе си домашен любимец в отвъдното?
— Известно ми е, миличка. Разбира се, че ми е известно. Ама нямаше на кого да го оставя. Съжалявам, че нарушавам разпоредбите.
— А случайно да знаете дали той е истински или измислен?
— Разбира се, че е измислен, скъпа госпожице. Та нали, ако беше истински, досега да е оревал орталъка с оплакванията си.
— Чудесно. Нещата се уреждат много добре. Папагала ще предадем на колегите от Ветеринарен контрол. Нека сега да разнищим вашия произход, госпожо. Вие сте разумно същество от женски пол от системата на Алдебаран, нали?
— Да, мило създание.
— В такъв случай мога ли да попитам как попаднахте в тази необичайна компания?
— Предполагам, че ще ме разберете, скъпа Церберина. Любовта е единствената причина, която ме принуждава да споделям радостите и неволите на своя земен съпруг — кимна Ана-Мария към Хък.
Лаконичният отговор потресе с простотата си влюбената митничарка и тя искрено възкликна: „Ооо!“ И това „Ооо!“ съдържаше милиарди нюанси на топлота, нежност, разбиране, съпричастност и опиянение от досега със сродна душа.
— Мила госпожо, мога ли да узная вашето име? — полюбопитства Церберина.
Колегите й отдавна й бяха омръзнали със старческите им ласки и сега тя бе изпълнена с трепетно очакване по-бързо да й свърши смяната, та да се люби до насита с Трифон Страшни, а в почивките да си пообщува извън рамките на служебните задължения с тази опитна, видяла и патила дама.
— Нарича се Ана-Мария — с удоволствие наруши процедурата драконът, ужасно недоволен, че обстоятелствата налагат толкова дълго време да си държи устата затворена в присъствието на своята възлюбена. — Също като бабата и като майката на Христос едновременно. Скоро й тя самата ще става родител. Заченала е две великолепни близначета от своя съпруг в една лаборатория на Земята. И сега трябва да почакаме малко, за да видим що за герои ще се пръкнат!
„Млъкни, плямпало! Ще оплескаш цялата работа!“, сряза го лъвицата и любезно продължи на глас:
— Скъпа Церберина, надявам се, че тук спазвате човешките права и не разделяте съпрузите при никакви обстоятелства.
— И без това правилникът не разрешава да ви изпроводим в Речния свят, госпожо. Много съжалявам, но ще трябва да престоите на границата, докато мине карантинният период за домашни любимци по нашите закони, и след това ще трябва да ви препратим на колегите в отвъдния свят за алдебаранци. Разбира се, през това време можете да подадете молба, и тогава сигурно няма да се наложи да се разделяте с вашия съпруг.
— Много сте любезна, уважаема Церберина. Надявам се, че вие, двамата с моя приятел Трифон Страшни, няма да ме оставите да скучая, докато трае карантината.
— Естествено, скъпа — в хор пропяха драконът и опашатото съзвездие и си хлопнаха дланите от удоволствие, че мислят еднакво, докато лъвицата прекрачваше граничната бразда.
4. Истории от „Флийт Стрийт“
— Томи, материалът ти е безобразен. Нима си въобразяваш, че мога да го пусна в такъв вид? Това да не ти е „Добро настроение“! „Втора Земя“ е сериозен вестник. Най-сериозният! Официозът! Съзнаваш ли какво означава това? В този ранен час хубавата ти главичка може ли да смели факта, че си удостоена да се трудиш в о-фи-ци-оз!
Сутрин, пък и през по-голямата част от трудовия делник, Михаил Александрович не можеше да понася колегите си и най-вече Джейн Хоуп или, иначе казано, Томи. Макар като повечето щатни сътрудници на редакцията (с изключение на ония гадняри — легендарните) и тя да си имаше номинален създател, Томи беше израсла като кръгло сираче и до дванайсетгодишна възраст не знаеше дали е момче или момиче, но общо взето беше сигурна, че е момче и се държеше като такова.
— Много те моля, Михаил Александрович, не се прави на по-глупав, отколкото си, защото изобщо не мога да си представя, че има накъде повече да оглупяваш. Достатъчно ми пуши главата от жестокото издевателство да прозра какво се крие зад мълчанието на адвоката и официалното заявление на пресаташето на дон Санчо Панса, та изобщо нямам никакво намерение да те слушам. Като не ти харесва материалът ми, напиши си го сам! Може пък да доживея мига, когато ще прочета нещо, подписано от М.А.Берлиоз. Нямам предвид някой донос, разбира се.