И до ден днешен, когато Томи се ядосаше, а благодарение на Михаил Александрович това се случваше почти всеки ден, колегите й проклинаха достопочтения натурализиран англичанин доктор Шмидт, който на времето случайно, само по един единствен външен полов белег, с лека ръка определи пола й, с което, разбира се, обърка живота на много хора и преди всичко нейния. И най-много кълнеше смахнатия доктор самият М.А.Берлиоз. През целия си съзнателен живот, пък и след това, Михаил Александрович не бе съчинил нито един ред собственоръчно. Откакто се помнеше, той бе председател или поне секретар на разни литературни и журналистически сдружения, но преди всичко — редактор. М.А.Берлиоз можеше да редактира всичко: от упътване за приготвяне на консервирана пилешка супа на прах до Шекспир. Само Томи му се опъваше. Михаил Александрович се успокояваше с факта, че нея никой не може да я редактира. Нито пък да й затвори устата!
— Добре, госпожице Хоуп…
— Хич не ми се прави на началник, Мишленце, защото ей сега ще кажа на секретарката ти къде са те видели да скиташ снощи!
Оголялото теме, скрито зад аурата на ниския и охранен председател на МАССОЛИТ, се изпоти от притеснение, и той се почеса по нетленния врат, където изпитваше постоянна атавистична болка.
— Чакай малко, Томи. Така не е честно. Нали ми обеща, че никога няма да намесваме личния си живот в службата?
Ето затова Томи мразеше да дава обещания за каквото и да било, защото после винаги ги изпълняваше.
— Добре, Михаил Александрович — преглътна тя горчивия хап. — Сключваме мир за пет минути. През това време можеш да правиш с мен каквото си поискаш.
— Само пет минути ли ми даваш, Томи? — почти проплака М.А.Берлиоз.
— Само пет!
— Добре тогава. Да се захващаме за работа. Хм!… Дай да видим, първо, защо си обожествила този Хогбен? Знаеш, че ги мразя тия фантасмагории.
— Та той идва от Нищото, Михаил Александрович. Разбираш ли?! От-ни-що-то, както ти обичаш членоразделно да се изразяваш. Та това е сензация! И тя ще вдигне рейтинга на нашия вестник до небесата!
— Глупости на търкалета. Човекът си идва от Земята, както си му е редът. Стига с тия твои измишльотини!
— Да, но на Земята са го пратили от Нищото.
— Той така твърди, ама ще видим… — дълбокомислено рече Михаил Александрович, което по времето, когато той се бе подвизавал на Земята, означаваше, че мястото на този самозванец е в Сибир и точка по въпроса!
— Ще се съглася с тебе, Михаил Александрович, ако ми посочиш друг случай, когато някой е дошъл от Земята при нас само временно и смята да се връща обратно.
— Хм! — рече шефът на Томи и се умълча. Той беше направил справка в архива и за миг се поблазни да блесне пред Томи като спомене за Еней и Полукс, но те само фиктивно се бяха връщали на Земята. За легендарните обитатели на Библиотеката винаги съществуваше някаква вероятност наистина да са принадлежали към човешкия род, а никак не му се щеше да започва софистичен спор с Томи-Джейн Хоуп за чистотата на расата.
— Пет минути, Михаил Александрович. Напомням ти, че имаш само пет минути и вече пропиля половината от тях.
— Не ме притискай, Томи! Мисля!…
— Човек ще си помисли, че не трамвай ти е отрязал главата, а чавка ти е изпила ума, Михаил Александрович.
— Томи!!!
— Добре-добре. Млъквам. Ще се помъча да изтрая някак, докато душевният ти напън роди нещо. И гледай този път да е по-голямо и не много извито…
Притеснена, че фаталният срок изтича, месестата аура на М.А.Берлиоз взе да почервенява от напрежение. Глупавият му навик да се прави, че наистина може да измисли нещо, беше вбесил на времето дори създателя му — Михаил Афанасиевич Булгаков — и той го уби на трамвайните релси по линията Ермолаевская-Бронная. Все пак истинската причина за ранната кончина на Михаил Александрович беше малко по-друга. Той с цялото си същество отказваше да приеме, че Христос наистина е съществувал и постоянно се пречкаше в краката на създателя си, като разваляше сюжета на неговия роман. И главата му се търкулна под трамвайната мотриса.
— А защо си пренебрегнала вероятността този Хогбен да е измислен? Той сигурно е един от нас, ама се прави на важен! — изпъшка М.А.Берлиоз.
— Пфу! Това мъниче ли успя да измътиш? Та нали още на митницата са го проверявали. В никоя библиотека на Земята няма и помен от него. Той наистина има измислени роднини, но аз направо изядох с парцалите досието на създателя им — някой си Хенри Катнър. Съсипах се да знаеш, защото тоя мерзавец е ползвал още пет псевдонима: Луис Паджет, Лорънс О’Донъл, Кейт Хамънд, Келвин Кент и Пол Едмъндс. Но във всичките им писания се споменават само шантавите роднини на Хогбен. Явно той е бил познат на Картър и му е послужил за прототип на цялата менажерия.