М. А. Берлиоз наистина учеше другите, но той, самият, мразеше да гледа философски на живота. Все пак думите на Томи малко го поуспокоиха и аурата му взе да възвръща помпозната си форма и големина. И тази метаморфоза успя съвсем навреме, защото в кабинета нахлу секретарката му. Емоционалната власт на мадам Грицацуева над шефа мигом преобрази чиновническата обител в натруфен будоар.
По волята на създателите си секретарката на шефа беше вдовица по рождение. И оттогава целият й живот бе обзет от едно стремление — да се омъжи повторно. Но за жалост й бе отредено да живее дълго в грях. Поне до Страшния съд. Защото чистата, могъща и безукорна линия на живота й започваше, както му е редът, от сгъвката на дланта, но не стигаше като при другите хора някъде до края на китката, а продължаваше по месестата й белоснежна ръка, за да завърши чак при любвеобилното сърце под пищния бюст. С една дума, тя беше знойная женщина — мечта поета. Но Михаил Александрович Берлиоз си беше истински поет и по душа, и по длъжност. Затова той кротко подхранваше стремленията на мадам Грицацуева, но категорично отказваше да надене прозаичния брачен хомот. И сега потенциалният жених с нескрита любов изслуша чуруликането на деветдесеткилограмовото си славейче.
— Михаил Александрович, току-що научих, че на границата са задържали сина на онзи Хогбен, дето пристигна преди няколко дни с цветнокожия си прислужник. Чухте ли? Снощи обявиха, че полинезиецът щял да бъде главният свидетел на прокурора, сиреч на нашия Хогбен. Казват, че този, другият, младият Хогбен пътувал като същински арабски принц — с цялата си свита от домашни любимци и голям товар злато.
Томи изхвърча като стрела и тутакси се озова до вратата, където благоприличието й я задържа за миг:
— Няма как! Аз хуквам, Михаил Александрович. После ще прегледаме отново материала, миличък. И без това сигурно ще се наложи да го допиша.
Ошашавен от това Хогбеново стълпотворение, Михаил Александрович изобщо не реагира, но могъщата аура на мадам Грицацуева се изчерви от възмущение. Щом Томи офейка, тя нежно го скастри:
— Защо позволяваш на тази фръцла да те нарича миличък, Мишленце?
— Аз… Такова…
— Ти си началник, миличък! Забрани й!
5. Интервю с вампир
— Е, млади човече, готов ли сте да преминете през най-голямото изпитание в живота? — надуто рече върхът на Кьолнската катедрала на самотника отвъд граничната бразда.
— Я, майн хер — сдържано потвърди готовността си Хък, претръпнал към всякакви отегчителни изпитания през дългия си земен живот. Той май се състоеше само от изпитания. Едно от друго — по-големи!
— Не си мислете, че владеенето на родния ми език ви дава някакво предимство, младежо.
Тъй като цялото му същество категорично отказваше скромно да сведе очи, Хък просто си замълча, но катедралният връх не се впечатли. Той отдавна бе свикнал всякакви типове да минават през стандартната гранична процедура и вече познаваше човешките характери по-добре дори от Теофраст. Затова реши, че този трябва да е от дебелите глави, и го подхвана изкъсо:
— Надявам се, няма да проявите наглостта да отречете, че пренасяте контрабанда, уважаеми, ами направо ще ни насочите към получателя на пратката?
Хък не се замисли дори за миг:
— Златната чаша е предназначена за господин Мефистофел, хер Фауст.
— Знаех си аз, че зад гърба ми върти контрабанда, този непрокопсаник! А ти не ми вярваше! — обърна се Фауст с презрение към Настрадин ходжа. — Все ги защищаваш ония, ама ще видим тази работа…
Вълна от фаустовско задоволство обля Хък и, докато си отбелязваше наум раздора в митницата, той с радост установи, че е направил първия пробив в процедурата.
— А онзи хитрец, колегата му, замесен ли е? — продължи хер Фауст и с трепет си представи как на следващата оперативка ще натрие носа на високомерния Мефистофел.
— Хитър Петър е прекалено хитър, за да се намесва явно в далаверата, майн хер. Той стои в сянка и си получава пая, за да мълчи — смело продължи да се заиграва със съдбата Хък.
— Негодник! Всички заместници се пишат големи хитреци, ама ще видим тая работа!… — Хер Фауст изгледа строго Настрадин ходжа. — Преди седмица ми отмъкнаха под носа наградата за най-добър митнически екип. Лично Павел Иванович им я връчи… Хм… Преди да ви арестувам, уважаеми, позволете ми да узная все пак контрабандата на злато ли е основната цел на посещението ви?
— Не, разбира се. Дошъл съм тук да откупя три мъртви души, хер Фауст, но митническата администрация ме изнудва…