„Хък, сигурен ли си, че можеш да излезеш сух от тая интрига? И гледай по-бързичко да се оправиш, скъпи, защото едвам удържам Тифончо да не се намеси. Горкичкият, направо изгаря от желание да се изфука пред любимата си!“, достигна до него разтревожената мисъл на лъвицата.
— Признавам, че това донякъде променя нещата… Стига да можете да докажете твърдението си, че цялата митническа администрация е подкупна?! — възмути се хер Фауст до дъното на душата си. — Предупреждавам ви, че от вас ще се изискват много сериозни доказателства. В противен случай законът ще се стовари с цялата си строгост върху вас и не виждам как ще се отървете от рециклиране за тази тъй злостна клевета.
— Не съм си и помислил такова нещо, майн хер. Съжалявам, че погрешно ме разбрахте. Исках да кажа, че някои митнически служители се опитват да ме изнудват.
— Това пък откъде го измисли сега? — възмути се драконът, че някой си позволява дори косвено да оплюва любимата му.
Наложи се лъвицата дискретно да го озаптява.
— Опитват ли се или наистина ви изнудват?
Шефът на трета митническа смяна, хер Фауст, не можеше да скрие разочарованието, че тъй сладките обвинения срещу кръвния му враг се топят пред очите му като ланския сняг при първия пролетен повей.
— Да речем, правят сериозни опити. Така добре ли е, майн хер? — взе да опипва почвата Хък.
— Хм… Ще видим… — рече хер Фауст, недоволен, че го принуждават да се задоволи с по-малко от обещаното. — Павел Иванович ще реши!
Неудовлетворението на Фауст имаше по-дълбоки корени. Той се разкъсваше пред дилемата как едновременно да присъства на този тъй важен (и скандален!) разпит в кабинета на шефа, без да предаде временно пълномощията си край граничната бразда на заместника си, дето драпаше за мястото му. Имаше само един начин. Трябваше да настоява Павел Иванович да дойде тук. Но, ако обвиненията на този тип се окажеха най-обикновена клевета, гневът на шефа щеше да отдалечи на светлинни години тъй мечтаното месечно отличие.
В този миг на върховно терзание природен катаклизъм помете всичко на границата. Аурите на цялата компания помътняха и някак изпосталяха от светлинната вихрушка. Появата на топ-репортерката на „Втора Земя“ реши от само себе си дилемата. Хер Фауст се видя в едър план на първа страница точно под вестникарската „шапка“ на официоза. Новите обстоятелства възмездяваха достатъчно компромиса, който се налагаше да направи, и дори му даваха възможност мълчаливо да подмине официалното предаване на пълномощията:
— Хайде, уважаеми, да вървим при Павел Иванович, че тук климатът взе да става нездравословен.
Добрият тон изискваше хер Фауст да не се появи доброволно на първа страница, а да изглежда принуден, насилен, почти обезчестен. Но Томи не му остана длъжна в надпреварата по служебна лукавост:
— Уважаеми господин Фауст, вярно ли е, че този месец вашата смяна води уверено по точки в съревнованието между митничарите?
— Да, госпожице. И миналия месец беше така, но за жалост се наложи да отсъствам няколко дни по болест и заместникът ми не можа да удържи първото място. Апропо, драги колега — обърна се хер Фауст към Настрадин ходжа, — бъдете така добър да се погрижите дамата от Алдебаран да бъде настанена добре по време на карантината… И се надявам този път да отстоите реномето на нашата смяна, докато отсъствам за малко. Само за малко! — повиши тон Фауст. — А вие, госпожице, тутакси трябва да напуснете границата! Тръгвайте с мен! Можете да ни придружите до управлението, за да сте ми под око, но при условие, че няма да се опитвате да влезете в контакт със заподозрения.
Настрадин ходжа си замълча, защото беше гузен. Миналата седмица стана така, че докато изнеженият му шеф лекуваше душевната си хрема, той посрещна онзи Хогбен на границата. Да, ама смяната им скоро свършваше, и той с лека ръка го накара да виси половин час, докато дойдат колегите. Така прословутият Хогбен попадна в лапите на Мефистофел, а месечната награда се изплъзна от ръцете на Фауст. Ако шефът му знаеше как е прецакан от ориенталската леност на заместника си, сигурно щеше да го убие.
„Хък, аз ще се оправя тук, но ти се пази, скъпи — пристигна и поредната порция съвети от лъвицата. — И помни, моля те, че край границата времето не ти е подвластно и няма да можеш да се измъкваш лесно отникъде. Стискам ти палци, скъпи, и те обичам.“
Хък прекрачи невидимата граница и пред очите му се ширна Алеята на славата към централното управление на митницата. Цветната леха между двете платна бе окичена с ликовете на Мефистофел, Хитър Петър и сладката малка деветоглава Хидра. Огромните портрети бяха на подобаващо разстояние един от друг, за да се открояват.