— Добре дошли, уважаеми Таоа — отвърна Робинзон, спазвайки точно инструкциите на охраната как да се обръща към госта, който по волята на властите трябваше за известно време да сподели уединението му. — Говори се, че вие сте по-голям лечител на човешките души дори от прославения ми приятел и спасител — доктор Довър. Моля, чувствайте се като у дома си на моя беден остров.
— Защо беден? Има някакви проблеми със снабдяването ли, господин Крузо? — не на шега се разтревожи прокурорът Сонк. — Веднага ще наредя на охраната да оправи нещата и ще се погрижа виновникът да бъде наказан!
— Не прекалявайте с грижите си, господин прокурор. Уважаемият господин Крузо се изрази метафорично с надеждата, че ще похваля това прекрасно дърво, което, няма как да не отбележа, изглежда като същинско чудо на природата. Прав ли съм господин Крузо?
— Че си е чудо, чудо е, уважаеми Таоа. Защото това е Дървото на Живота, което дава плод всеки месец. Но истинското чудо е как оцелявам, когато по празниците на острова нахлуят тълпите от туристи, дето държат да си похапнат безплатно от плодовата дрога — намигна Робинзон на прокурора.
— Разбирам ви, господин Крузо, но сигурно дълбоко в себе си се гордеете с вашето чудо на чудесата, дето е толкова високо, че върхът му не се вижда…
— За гордеене се гордея, уважаеми Таоа — кимна аурата на жизнерадостния островитянин. — Всеки би се гордял да израсти такова чудо. С него и в „Гинес“ можеш да влезеш, дето се казва. Ама аз не съм отгледал това дърво, уважаеми Таоа. Просто заварих това чудо на острова от предишния ден. Короната му наистина изглежда големичка, както благоволихте да отбележите, но трябва да ви разочаровам, защото тя достига само до Речния свят и там свършва. Върхът е опрял в някаква черна дупка и горкото дърво отдавна се развива само на ширина. Виж корените му са друго нещо. Те наистина са страховити и ако надникнеш в бездната, като нищо може да ти се завие свят, защото са потънали дълбоко в Земята и сучат, дяволите му недни, от жизнените й сокове.
Ако в Библиотеката бе прието, старият шаман би подсвирнал от удивление. Но той още се притесняваше за суматохата, която предизвиква неговото присъствие навсякъде. Трябваше най-после да даде възможност на любезните си домакини да си гледат работата.
— Изключително много съм ви благодарен, че ме придружихте дотук, господин прокурор, и тъй великодушно ме дарихте с удоволствието да се запозная с почитаемия господин Робинзон Крузо, на чийто духовен стоицизъм още дядо ми се възхищаваше. Надявам се някой ден да продължим интересния разговор, който водихме по пътя.
— С удоволствие, господин Пакеекее. Признавам, че някои ваши коментари сериозно ме заинтригуваха. Жалко, че трябва да тръгвам. Оставям ви в приятната компания на господин Крузо и в сигурните ръце на моите момчета.
— Ааа, тая няма да я бъде! Така няма да се разберем, господин прокурор! Този остров от памтивека е необитаем и Комисията за защита на околната среда, чийто почтен председател имам честта да бъда, държи да си остане недокосван от човешки ръце — възпротиви се отшелникът. — Разбира се, нямам предвид вас, уважаеми Таоа. Вие сте мой личен гост! Но тази работа, дето я иска почитаемият прокурор, няма да стане! Не стига, че нашата комисия прави веднъж в годината изключение за оная напаст, туристите, ами сега искате да позволим на разни роковци и терминатори да се разхождат свободно из острова и да направят сумати поразии. Бъдете така добър, господин прокурор, да си приберете въоръжената до зъби паплач. Това е!
— Господин Крузо, мисля, че бяхме се разбрали. И не смятате ли, че не е много прилично да се разправяме пред нашия гост. Представяте ли си какво би могъл да си помисли той за порядките в Библиотеката. Вече ви обещах, че ако всичко е наред, вие просто няма да видите, нито да чуете моите момчета. Те са завардили подстъпите към острова и са се слели с природните забележителности. Вие не участвате в някой от любимите ви холивудски филми, господин Крузо, а в съвместна операция на прокуратурата и специалните части. При това съм изпълнил и последния си ангажимент. Отворихте ми доста работа, господин Крузо, но субсидията за вашата комисия скоро ще бъде увеличена двойно.
— Ами че с това трябваше да започнете, дълбокоуважаеми господин прокурор! Хайде да вървим, драги ми Таоа, и да оставим този съвестен човек да си върши добрите дела.
7. Мъртви души
Кабинетът на Павел Иванович Чичиков беше досущ като онзи, който по волята на създателя си навремето обитаваше, докато служеше на митницата в Брест-Литовск. И той, самият, някогашното страшилище за полските евреи контрабандисти, си беше все същият: не хубавец, но не и с лоша външност — нито много пълен, нито много тънък; не можеше да се каже, че беше стар, ала не беше и твърде млад. Що се отнася до професионалните му умения, Павел Иванович бе усъвършенствал кучешкия си усет, хладнокръвието му бе станало по-убийствено от всякога и все така си беше вежлив до невероятност.