— Павел Иванович! Моля ви! — едва не се разрида хер Фауст, възмутен от лекотата, с която съучастникът в престъпните деяния на Мефистофел влезе под кожата на шефа му. — Не позволявайте на този хамелеон да ви омагьоса!
— Учете се от него, препочтени! Учете се! Няма нищо лошо в това чиновникът да се опитва да подражава в обноските на началника си. Нещо повече! Позволете да ви попитам, прелюбезни, не мислите ли, че това е основното и, така да се каже, най-важното служебно задължение на подчинения? Възприемането на любезността като modus vivendi на всеки митничар не е ли по-достойно дори от повелята да ловите контрабандистите, предостойни хер Фауст? Да не говорим пък за набедените контрабандисти! — кимна Павел Иванович към госта. — Предлагам ви сериозно да се замислите за начина си на живот и за някои на пръв поглед дребни подробности от пейзажа, пардон, от поведението ви, препочтени. Макар че няма да е лошо да се позанимаете и с пейзажа, който се разкрива от поверения ви обект. Скучноват ми се вижда нещо напоследък. А героите, които преминават през нашата митница, смея да отбележа, стават все по-културни и по-културни. А културният герой е взискателен, прелюбезни. Той не се задоволява с жалките и скучни пейзажи, дето се пръкват от главите на отрудените ни митничари. Културният герой, препочтени хер Фауст, жадува за любезен митничар, който му вади душата в модерна и приятна обстановка. Така ли е, уважаеми? — обърна се към Хък в края на прочувствената си реч Чичиков.
— Да си призная, Павел Иванович, не проумявам как може някой да работи редом до такъв мъдрец като вас и да не прихване поне мъничко от вашата вещина, любезност и скромност? Направо е позорно!
— Позорно е! И аз така казвам, прелюбезни. Позорно е да не бъдеш любезен с героя, който се е изправил пред най-съдбовното изпитание и още не знае дали ще бъде приет с подобаващите почести в Библиотеката, или ще се нареди на опашката за рециклиране. Позорно е, препочтени, да се опитваш да подкупваш митничар, за да попаднеш на рафт, който не ти се полага по право. И най-позорно е, прелюбезни, да си тикаш носа в Библиотеката, когато от тебе няма и помен в архива!
Хък си отдъхна наум, че вече няма да му се налага да измисля почтителни обръщения.
— Радвам се, Павел Иванович, че хванахте ей така, направо, бика за рогата! — опита се нагледно да демонстрира преносния израз Фауст.
— По-кротко, прелюбезни. Не пресилвайте нещата. Аз не съм матадор, а скромен и нищожен чиновник — отвърна Чичиков, който като всеки обеднял руски дворянин изпитваше физически ужас от селскостопанския труд.
— Разбира се, Павел Иванович. Разбира се! Ама позволете ми този път да не се съглася с вас. Макар че вашето достойнство е неизмеримо по-високо от предостойната длъжност, която заемате, все пак никой не може да отрече, че и тя е подобаващо достойна. Признавам, сам съм си виновен, защото се заблудих, оставайки с погрешното впечатление, че господин Мефистофел заема въпросната предостойна длъжност и би могъл да ми продаде мъртвите души, от които се нуждая. Повярвайте ми, Павел Иванович, дълбоко се разкайвам за глупавата си и непростима грешка и съм готов на всичко, само и само да намеря подобаващ начин да измия греха от себе си. Уверявам ви, че нито за миг не съм си и помислял дори контрабандно да отмъквам въпросните мъртви души. Напротив! Става дума за честна търговска сделка и съм готов да платя всяка назована от вас цена… в рамките на благоприличието и добрия тон.
— Виж го ти, демагогът му с демагог, как само извъртя нещата! — не се стърпя хер Фауст. — Павел Иванович, моля ви, изрично настоявам да попитате този прелюбезен негодник кой е той и защо в архивите не се споменава нито дума за него!
Епитетът пред „негодник“ погали слуха на началника на митницата и той се поблазни от мисълта, че лекцията му не е отишла на вятъра, но все пак хер Фауст имаше още много да се учи и той с властен, но любезен жест го прати в читалнята:
— Разбира се, че ще го попитам, препочтени хер Фауст. И ви уверявам, че ще очаквам от прелюбезния ни гост искрен и най-вече презадоволителен отговор. Но не бива да забравяме, че проверката е висша форма на доверие. Затова ви предлагам отново, но този път лично да преровите Каталога на Библиотеката и Регистъра за деянията на хората, препочтени. Някак си им нямам доверие на тези електронни измишльотини — промърмори Павел Иванович сякаш на себе си и после подхвърли на Хък: — Кой знае как са ви сканирали на границата, прелюбезни… Друго е око да види и ръка да пипне!