Машината (строго, с гласа на Вуняков): Резолюция!
— Емпосибъл! Един момент, колеги! — закима към началника си професорът, който минаваше за полиглот. — Съществуват неопровержими научни доказателства, че тази присъда не може да бъде изпълнена, защото аб абсурдо още не сме изнамерили въже, което, така да се каже, успешно да се затяга около о натюрел нематериален врат. Наистина работим по въпроса, но засега успеваемостта е незначителна.
— Влизай вътре! — просъска Хари Селдън и му посочи машината. — И въведи малко ред! После ще се разправяме къде се мотаеш в работно време!
Ако всичко това се случваше на Земята и Хък беше обикновен човечец, пред него се очертаваха доста мрачни перспективи. Изпееше ли всичко, което Тройката искаше да признае, го чакаше психиатрична клиника и медикаментозна смърт. Скриеше ли дори само майчиното си мляко, лагерът в Сибир не му мърдаше, а там щеше да умре от славен труд и глад. Опиташе ли се да насочи следствието в различна посока от онази, която държавната машина е задала, можеше да стигне единствено до самоубийство. А мълчеше ли си, просто го очакваше разстрел без присъда.
Но в Библиотеката Тройката работеше за друга машина.
— Е, господа, ще продължаваме ли или да си ходя, че имам работа? — подхвърли Хък.
Аурите на двамата митничари потръпнаха от нахалството на контрабандиста. Чичиков мигновено вдигна цената на мъртвите души, до които този дързък кавказки субект се домогваше, а Фауст с ужас си представи как тях двамата с Павел Иванович ги уволняват и Мефистофел триумфално се настанява в кабинета на началството.
Машината (любознателно, с гласа на Заврънкулкис): И на колко години, значи, искате да се изкарате, драги?
Хък: Ами за съжаление скоро ще навърша две хиляди осемстотин деветдесет и седем лазарника, от които цели хиляда триста и осемнайсет съм изкарал в цветущо здраве.
Машината (стреснато, с гласа на Головодов): Че ти се изкара по-дърт от Мохамед, Христос и Буда бе!
Хък: Да. И от Арам съм с петдесет години по-възрастен.
Машината (завистливо, с гласа на Головодов): Гледай го ти негодникът колко време се изхитрил само да сърба от държавната супа. Спомням си през хилядо деветстотин четирийсет и втора имаше един тип в тила, който нарочно си беше счупил китката, дяволът, за да отърве фронта. Няколко пъти му я гипсираха и все с формата на лъжица се получаваше. От него човек не можеше да докопа мръвка в казана! Ама как му беше името я? Дали пък не беше Хампарцум? Много ми мязаш на него бе! Я признай веднага ти ли беше?!
Хък: Не. През четирийсет и втора аз воювах с фашистите в Армия Крайова.
Машината (със задгробния глас на Вуняков): Резолюция: смърт без присъда!
— Стига с тия глупости, Вуняков! — с леден глас отхвърли резолюцията на шефа на Тройката Хари Селдън. — Заврънкулкис, задай следващия въпрос!
Думите му без малко да накарат машината в лицето на Заврънкулкис да се пукне от гордост.
Машината (надменно, с мазния глас на Заврънкулкис): И каква националност ще благоволите да ни посочите за протокола, драги?
Хък: Българин от арменски произход.
Машината (гнусливо, с гласа на Головодов): Това пък какво е?! Да не е нещо като одесчанин от еврейски произход? Защото си спомням, че през трийсет и пета, когато формално трябваше да разследват Исак Бабел преди да го пратят в лагера, се разгоря голям спор дали евреин е националност или партийна принадлежност. А между впрочем каква ти е на тебе партийната принадлежност бе?
Машината (вежливо, с гласа на професор Избегало): Екскюзе моа, Рудолф Архипович, но този въпрос ад хок е изхвърлен от анкетата и вече е само ад узум интернум.
Машината (разярено, с гласа на Головодов): Що не говориш човешки бе? Колко пъти ще ти казвам!
Машината (страхливо, с гласа на Избегало): Значи гореспоменатият въпрос временно е само да вътрешна употреба, Рудолф Архипович, и не бива да се задава ин ре, простете!, тоест фактически. По-добре запитайте обвиняемия свидетел къде е роден.
Машината (възмутено, с гласа на Головодов): Че нали го питахме вече. Въпросът за месторождението е трети в анкетата, а ние сега сме на петия. За партийната принадлежност!
Машината (плахо, с гласа на Избегало): Пак, така да се каже, екскюзе моа, Рудолф Архипович, но изглежда другарят Заврънкулкис още не може да свикне с промените в анкетата и от страх да не сбърка, про танто, пардон, исках да кажа неволно прескочи третия въпрос.