Този път аурата на Хък се усмихна широко:
— Признавам се за победен, Хари.
— Жан-Ами дьо Шавини! — тържествено рече Селдън. — Радвам се да се запозная с вас, приятелю. Признавам, че в моята теория за психоисторията съм ползвал със широка ръка основните положения на вашата формална логика. По същество вие сте ми съавтор, приятелю!
Машината (с учудения глас на Заврънкулкис): Ха, та тука има такъв, значи. През 1555 г. се е главил за помощник на някой си Мишел дьо Нострадамус. Помогнал му е да издаде първите си, хм!, предсказания, а след смъртта му…
— А бе вие, тримата, докога ще се правите на глупаци! Нали ви казах нищо да не пипате! — не на шега се разгневи Селдън. — Една логическа верига не можете да проследите като хората! Я марш оттук! И веднага да се запишете в канцеларията на първия възможен курс за повишаване на квалификацията!
Бледоликата, добре гледана аура на Лавър Федотович Вуняков се измъкна с достойнство от машината и величествено пое към изхода с цялата си камара от канцеларски пособия, присъщи му в качеството на председател на Тройката По Рационализиране и Утилизиране на Необяснените Явления (ТПРУ на НЯ) в Колонията за необяснени явления на Земята. Край него плуваха номенклатурната му папка от крокодилска кожа за попивателна хартия, комплекта автоматични писалки в марокенов калъф, кутията цигари „Херцеговина Флор“, запалката във формата на Триумфалната арка и призматичния театрален бинокъл. Жълтата и суха като вейка аура на Рудолф Архиповеч Головодов припкаше зад прекия си шеф и му нашепваше:
— Не се притеснявайте, Лавър Федотович, аз ще ви запиша в курса. Вие само гледайте да не пропуснете часа си при зъболекаря.
— Грмм! Нямам никакъв час при зъболекаря! — троснато му отвърна Вуняков и напусна залата.
— Тогава сигурно имате запазен час в банята…
Головодов се изхлузи след началството и дълбоко съдържателния диалог заглъхна.
Заврънкулкис нещо се туткаше в машината и Хари Селдън му подвикна:
— Пак ли ти се разпадна халваджийският тефтер? Колко пъти ти казвах да го дадеш да го подвържат!
Разпасаната команда от хвърчащи листи в обемистия бележник на Заврънкулкис най-сетне криво-ляво се подреди между опърпаните корици в сравнително удобна за носене бала и той изхвърча от недрата на машината. С многобройни кимвания рижата му, дебела и пухкава аура взе да се извинява наляво и надясно и Заврънкулкис продължи по инерция застрашително да се кандилка като махалото на Фуко дори в коридора.
— Нови са още при мен, но съм се хванал на бас, че мога да ги вкарам в пътя — заоправдава се Хари Селдън.
— Жалко, Хари, защото ще загубите. И други са се опитвали преди вас. Непоправими са.
— Ще видим. Не се отказвам лесно. Хамалите в пристанището на Байя имат една поговорка: „Не може да се спи с всички жени, но човек трябва да се постарае!“
— „Човек! Това звучи гордо!“ — добави Хък.
Аурата на Хари Селдън повдигна вежди и той прихна.
— С тази крилата фраза на Максим Горки Жоржи Амаду коментира вашата любима поговорка в „Пастири на нощта“, Хари. И заради тази гавра с класика на социалистическия реализъм моят приятел, поетът Петър Алипиев, едва не бе изхвърча с гръм и трясък от Варненското издателство през 1969 година, няколко месеца след окупирането на Чехословакия. Но вие сте щастлив човек, защото не сте живели в онова време… И това обяснява оптимизма ви…
— Виждам, че затова пък вие доста сте преживели и препатили, приятелю. Но ми се струва, че не там се крие причината толкова лесно да се справите с моята машина. Винаги съм подозирал, че някоя доста по-умна и проницателна личност е използвала Нострадамус, за да публикува предсказанията. Простете ми за любопитството, но много бих искал да узная вашата професионална оценка за моята машина. Как ви се вижда тя?
— За целите, за които сте я създали, Хари, тя ви върши чудесна работа.
— Благодаря ви, приятелю — вежливо се поклони аурата на Селдън. — А бихте ли ми помогнали да й поставим по-висши цели?
— С удоволствие.
10. Работещо момиче
Като по поръчка, на две крачки от редакцията Томи едва не се сблъска с колоритната аура на Настрадин ходжа.
— Защо си изтипосала сурата на онзи бунак, моя онбашия, на цели три колони баш на първа страница, гълъбчето ми? — ехидно подхвърли той.
В извън работно време Настрадин ходжа нарочно говореше подчертано простовато, изпъстряйки и без това цветистия си речник с всевъзможни персийски, арабски и турски думи, за да си отмъщава на Фауст, че го принуждава по време на смяна да употребява само протоколни изрази.