Хогбен изруга като хамалин, защото се стресна. За миг се бе отклонил от осевата линия между ефимерните постройки и нехайно се бе приближил до някакво привидно кротко и приветливо като реномирана банка здание от алуминий и стъкло, а то ласкаво го посрещна и тутакси се преобрази в белокаменната му резиденция край Женевското езеро, но после взе да пулсира като разголено за операция сърце сякаш вилата му под земята се канеше да го сграбчи в разтворените си обятия и да го натика в ръцете на сина му Хък и неговата паплач. Хогбен излетя като опарен на улицата и с инстинкта на прелетни птици мислите му отново се приютиха в миналото… И той прокле мига, когато старото съперничество с брат му отново взе връх. Всъщност трудностите ги съпътстваха още в Нищото. Поначало целия Хаос забъркаха праволинейните му съпартийци — материалистите. Именно колосалният провал на техния обществен експеримент предизвика гадния Голям взрив и почти унищожи Нищото! Наложи се братята Хогбен, макар и от различни партии, да спасяват каквото е останало. И те с много труд, пот и грешки създадоха Земята като жива Библиотека на техния свят. Постараха се всяко растение да съхрани безценна частица от паметта за безметежния живот преди Големия взрив. И светлата памет трябваше да оцелее, докато тъпата материална вселена се разширява и разширява, изтласквайки капсулованите остатъци от Нищото. Трябваше само да проявят малко търпение, защото рано или късно, в един хубав, слънчев еон тя щеше да отиде на майната си.
Високомерието му обаче бързо оплеска работата. Поначало двамата с брат му бяха създали динозаврите с едничката цел да подхранват безценните растения в Библиотеката с оборска тор. Ала благодарение на генетичните експерименти на стария Хогбен с тия ненаситни търбуси някои уникални растителни видове взеха да изчезват. Тогава старият Хогбен реши да издигне прадедите на свинете — листозаврите — до ранга на охранители. Но вместо да осигурят безопасността на Библиотеката, зурлестите мутри само изпотъпкаха величествените парковете и градините. Тогава той с досада разбърка гените им и ги превърна в бозайници. След милиони години генетични корекции брат му успя да направи от приматите неандерталци. Но под претекст, че все някой трябва да проверява изправността на Канала към Нищото, старият Хогбен извади на бял свят конкурентите им — кроманьонците. И сега беше убеден, че трябваше да се намеси, защото неандерталските събирачи на корени щяха да оплескат всичко. Той твърдеше, че с ловните си инстинкти неговите кроманьонци по-добре се вписват в грандиозния замисъл да се опази духовното наследство на Нищото. Но истината бе, че вече го мързеше и той умело употребяваше изпадналите в транс шамани на ловците като шомпъл. Душите им хукваха като бесни към Плодовитата пустота, последната нишка, дето все още ги свързваше с Нищото, и после се връщаха да докладват има ли технически проблеми с Канала. Системата функционираше безотказно като швейцарски часовник!
След някое и друго хилядолетие, за да разнообрази малко скапаното ежедневие стария Хогбен подтикна своите кроманьонци да избият неандерталците. Брат му дълго се цупи. Примири се едва когато създаде и подари на неговите кроманьонци добрите богове. Наивникът смяташе, че по този начин е превърнал ловците в хора! Защото именно вярата превръщала всяко същество в човек. Но Хогбен много обичаше равновесието в природата и тутакси създаде лошите богове. Нововъведението само мотивира душите на шаманите да си гледат по-съвестно работата, и той изобщо престана лично да проверява изправността на Канала. Така криво-ляво изкараха до потопа, когато отношенията между братята съвсем се обтегнаха, божествените пантеони в Древния Египет, Индия, Китай и Двуречието, или, с една дума, във всички тогавашни цивилизовани страни замязаха на сбирщина от крадци, насилници и убийци, сред които тук-таме се мяркаше по някоя светла личност, а грандиозната прищявка на старият Хогбен само принуди насила окъпаните пазачи на Библиотеката да си създадат собствени митове и легенди…
Умислен, той пак безгрижно бе свърнал от правия път и отново се озова пред ефимерния параден вход на своя любим замък край Женевското езеро. Проклинайки целия си род, старият Хогбен отскочи като ужилен и продължи да се носи по средата на улицата. Скоро щеше да им даде да разберат с кого си имат работа! Той мразеше да оставя магарето си в калта и век подир век със садистично удоволствие стоварваше камари от злини върху очовечените тъпанари. Чашата преля след онази злощастна чумна епидемия през XIV век. Отвратен от методите му да решава демографските проблеми на хората, брат му барабар с потомството си от смахнати мутанти и се оттегли от сцената. Оттогава му остана навика да си говори с пръждосалото се второ „аз“: „Направи го нарочно, нали! За да подхранваш угризенията ми! Остави ме сам да се бъхтя с тия идиоти!“ И осиротелият Хогбен се залови да въведе ред в Библиотеката. Многократно пребоядиса вилата си, докато най-сетне остана доволен от пасионарните тласъци, които здраво разтърсиха етногенезата на глупавото човечество, както казваше онзи смахнат приятел на сина му Лев Гумильов. Комунизмът, СПИН-ът и космическите совалки трябваше да ги довършат. Надяваше се, тези, които оцелеят, да се махнат от Библиотеката. И тъкмо, когато реши, че е позамазал гафа, се натъкна на бъркотията с Канала. Отдавна подтискаше смътното усещаше, че след многобройните си експерименти в Библиотеката, и с Изхода нещо не е наред. Това бе една от причините да тръгне сега да проверява Канала. Но чак такива затруднения не беше очаквал.