— Идиот! Още малко и ще повярвам, че наистина съм попаднал сред ония тъпанари в Нищото — гръмогласно възнегодува старият Хогбен. — Ама мен не можете да ме излъжете, драги! Защото аз наистина идвам оттам. И прекрасно знам, че този побъркан свят няма нищо общо с Нищото. Вашият свят е измислен, драги. И, за съжаление, трябва да призная, че и аз имам пръст в тази работа. Но вас това не ви засяга! Ясно ли е?
Емоционалната настройка на Йозеф К. беше създала почти стерилна обстановка в съдебната зала и донякъде напомняше последното преустройство на дневната във вилата на стария Хогбен. Болезнената белота наистина навяваше мрачни мисли за операционна, но доста добре хармонираше със строгия официален, черен костюм с жилетка на домакина. Те бяха закопчани догоре и всеки естет би могъл да им се наслади, ако си направеше труда да надникне зад аурата му.
— Вие сте бояджия, нали? — полюбопитства Йозеф К.
В първия миг въпросът му успя да ошашави наперения ответник по делото. Все пак старият Хогбен доста отдавна беше чел романа, от който идваше Йозеф К., и някой друг на неговото място, сигурно нямаше да си спомни толкова бързо кой е този тип. Но Хогбен помнеше, защото беше устроен да помни като цяло стадо слонове.
— Сигурно изпитвате мазохистично удоволствие, като си мислите, че ме заставяте да се защищавам без да знам нито как, нито срещу кого, драги, но номерът ви няма да мине! Тази опера съм я гледал и, при цялото ми уважение към вашата пасмина, ви уверявам, че не струва и пукнат грош, камо ли пък цели три гроша… — демонстрира той широките си познания по германоезична литература.
Но Йозеф К. държеше на своето:
— Защо тогава в обвинението пише, че сте боядисвали някаква вила под земята, господине?
— Хайде да престанем с тия кафкиански глупости. В края на краищата кой сте вие, драги? И с какво право ще ме съдите? Разбирам, че имате комплекси за избиване, но не ми е ясно, защо трябва да го правите на мой гръб?
— Да ви призная, малко съм объркан, господине. Не проумявам кой, по дяволите, си строи вила под земята?
— Лудница… Попаднал съм в лудница — саркастично заключи старият Хогбен. — Божичко, как се изроди всичко на тази Земя? Вие, драги, пациент ли сте или лекар? — лукаво се поинтересува той, решил да смени тактиката.
— И двете, господин… Хогбен — направи пауза Йозеф К., докато надникне в документите. — Простете ми за любопитството, но щом не сте бояджия, тогава какъв сте?
— Бог.
— Искате да кажете, че сте от постановката „Залезът на боговете“? В такъв случай сте сбъркали входа, господин… Хогбен. Участниците в това представление репетират в съседната сграда. Тук е Съдът на честта и днес в него ще бъде съден някой си господин… Хогбен. Странно… Имената съвпадат… А вие твърдите, че сте сбъркали входа. Ще се наложи да направим справка в канцеларията… Моля да ме извините, но стават такива работи. Този съд отдавна не е бил сезиран и чиновниците са позабравили процедурата. Вие същият господин Хогбен ли сте, или другият Хогбен?
— Докога ще разигравате този театър? — избухна старият Хогбен, забравил че уж щеше да омайва този глупак.
— Съжалявам, но останах с впечатление, че вие играете в театъра, господине. Но щом не участвате в „Залезът на боговете“, значи сте точно този господин Хогбен, който ми трябва. Само че той не е бог, ами… — аурата на Йозеф К. леко се приведе над ефимерната маса, за да може точно да цитира — да-да… въпросният господин е бояджия, прелюбодеец-кръвосмесител, подпалвач на войни, семеен интригант, крадец, изнасилвач и перверзен секс-маниак.
— Та вие не познавате достатъчно собствената си митология, драги! — ухили се старият Хогбен, видимо доволен от високата оценка за деянията си. — Ако умеете да четете между редовете Омир или Софокъл, ще видите, че този словесен портрет напълно отговаря на лицето Зевс. Впишете деянието му в която и да е полицейска анкета и най-тъпият компютър ще повдигне същите обвинения срещу него.
— Да разбирам ли в такъв случай, че вие не отричате обвиненията, а само уточнявате, че истинското ви име е Зевс, господине?
— Ааа, не! Само не ме бъркайте с това парвеню! И до ден-днешен съжалявам, че го създадох!
— Добре тогава. Да започнем отначало. Вие господин Хогбен ли сте?
— Да, драги.
— Чудесно. Ето че преодоляхме първото недоразумение. Значи сте господин Хогбен. И така, уважаеми господин Хогбен, вие доброволно ли се явявате пред Съда на честта?
— Не съвсем — инстинктивно отвърна старият Хогбен и пак внесе смут в душата на Йозеф К.
— Как да ви разбирам, господин Хогбен? Някой принуди ли ви да се явите пред Съда на честта? Защото това коренно променя постановката на въпроса.