Котаракът изчезна във вентилационната шахта. Таласъма пак понечи да каже нещо, но Хък го потупа по рамото:
— Давай, приятелю, да измъкнем Трипио от тази каша, че съм прегладнял като вълк. Свят ми се завива само като си представя какви вкусотии може да ни стъкми от благодарност!
Окрилена, вечно гладната върлина излетя като стрела. Хък повдигна капандурата на асансьора и се покатери на покрива. Вратата на горния етаж бе на пет-шест метра над главата му. Единият прозорец бе толкова мръсен, че едва се забелязваше в мрака, но другият, слава богу, липсваше и от квадратното отвърстие струеше дебел сноп светлина, в който се рееха милиони прашинки и дребни мушици.
Дебелото носещо въже бе мазно и изкачването доста го затрудни. Добре, че стоманените оплетки бяха достатъчно грапави. Щом стигна горе, Хък внимателно надникна през рамката на счупения прозорец. Вътре в работилницата, под тавана, се преплитаха отсенки на сивото, а по пода, сред локви мазут, искрящи с всички цветове на дъгата, тихо съскаха пневматични маркучи, сякаш всеки момент бъдещият му приятел Йосиф Бродски щеше да застъпи на смяна. Но по-важното, че проходът между машините е пуст.
Той ловко се провря с краката напред, тупна меко на осеяния с помътнели стружки под и мигом се прикри зад някакъв струг. Ужасно се притесняваше да не е закъснял и тутакси надигна глава. През високите мръсни прозорци на халето изобщо не проникваше светлина, но една огромна лампа с полусферичен отражател светеше право в безжизнените очи на Трипио, изправен между металните плочи на своя ешафод. Слава богу, все още беше цял и невредим. Изглежда крадецът и неговият наставник не можеха да си поделят душата и тялото му:
— Все пак е твърде рисковано да го включим, сър — възрази капитан Ореляно.
— Но така безвъзвратно ще изчезнат вълшебните му рецепти, дон Франсиско. Колко пъти трябва ви повтарям, че те струват много повече от вашите петдесет килограма злато. Знаете ли колко душй могат да се купят с тях! — пламенно рече Мефистофел и брадичката му изхвръкна на цяла педя пред носа. — Истинска лудост е да пропиляваме такова богатство. Настоявам да се вразумите!
— Уф — изпъшка мародерът. — Добре. Включете го, но ви предупреждавам, че пръстът ми е на копчето и при най-малкото движение моята камара злато ще стане на пита. Давам ви две минути да изкопчите от него каквото можете.
Хък се прокрадна няколко метра по-близо до пресата, но капитан Ореляно се заозърта и той отново се сниши. Митничарят изглежда беше включил Трипио, защото се отдръпна, скръсти ръце на гърдите си и рече:
— И двамата сме жертва на терористичен акт, приятелю!
Очите на Трипио оживяха, той мигом прецени обстановката и замръзна.
— Налага се да споделиш кулинарните си тайни, скъпи Трипио — лицемерно продължи Мефистофел, — защото този господин твърдо е решил да ни затрие, ако не ги получи. Трябва да му влезем в положението, защото ресторантът му запада под натиска на конкуренцията и той е готов на всичко, за да спаси бизнеса си. Признавам, че и аз имам определена вина, приятелю, защото именно аз с лека ръка му разказах за вълшебните ястия и десерти, с които ме гощаваше, когато посещавах лейди Моргана. Но, вярвай ми, изобщо не съм предполагал, че събитията ще вземат такъв обрат.
— Хайде казвай по-бързо, мизернико, че сега ще натисна копчето! — изрева вживелият се в ролята си капитан Ореляно, като забели очи и взе да ги върти като луд. — Броя до три! Едно…
— Ако този господин си махне пръста от копчето, бих могъл да ви продиктувам всички рецепти, сър — хладно отвърна Трипио. — Например тайната на змийските езици с канела, мед и орехи е в умелото съчетаване на една трета задушени леко раздвоени езичета от Vipera latastei, което ще рече чипоноси усойници — едва-едва кимна Трипио към вече сериозно опуления мародер, — с две трети запържени до зачервяване връхчета. Това е много важно, сър! Само връхчета от езици на Vipera berus, сиреч от най-обикновената гадина сред пепелянките…
— Но така ще загубим много време, сър — рече капитан Ореляно като тръсна глава.
— Ей сега ще оправим тази работа — отвърна му Мефистофел и извади от вътрешния джоб портативния си компютър. — Трипио, нали имаш инфрачервен компорт, че не нося никакви кабели?
— И още нещо, сър. В никакъв случай не подлагайте пчелния мед на термична обработка, защото само ще развалите любимия десерт на моя скъп приятел Таласъма. Просто трябва да оваляте в меда вече запържените връхчета…