В този миг пронизителен писък проглуши ушите на всички. Летящата метла изникна незнайно откъде, полетя като вихрушка към пресата и се изпъна до Трипио с протегнати между тежките метални плотове ръце досущ като Раймонда Диен на релсите пред влака с нещастните френски войничета, тръгнали на заколение във Виетнам. Хък изтръпна и в същия миг капитан Ореляно взе да натиска копчето като бесен. Но нищо не се случи?!… Таласъма се хилеше от своя пиедестал, по страшен и от най-жестокия виетконговец в сънищата на американците, които по-късно нагазиха в същото блато, без да се поучат от съдбата на французите при Диен Биен Фу. Мефистофел трескаво заприбира компютъра си, ала от тавана безмълвно се отдели огромна черна сянка, стовари се отгоре му като лавина и го събори на пода. Тогава и Хък се хвърли върху мародера. Все още беше във въздуха, когато Мефистофел щракна с пръсти и всички изчезнаха.
От тъмния ъгъл до вратата на работилницата едновременно се дочуха покъртителен вопъл и тежка въздишка. Томи се втурна към пресата и взе да се върти като луда около нея, а Моргана величествено пристъпи в светлия кръг и злобно й се ухили:
— Престани да се щураш, малка влюбчива развратнице. И вдън земя няма да ги откриеш. Тоя гадняр, Мефистофел, ги запрати в отвъдното. Съжалявам само за Трипио. Досадният мърморко наистина беше отличен готвач.
Моргана предизвикателно разкърши гъвкавата си снага, сякаш искаше да се увери, че като всяко чудо и тя не е за три дни. С изчезването на Арчи от само себе си се бе решил и последният й проблем. Сега не дължеше никому благодарност, че магията на Мерлин вече не виси на врата й като воденичен камък. Томи усети как очите на злата фея проникват в изтерзаната й душа и я изпепеляват. Миг преди да се разпадне тя самоубийствено промълви:
— Можеш ли да ме изпратиш по дирите им или дяволът е по-могъщ от теб?
— Ха-ха-ха! — прокънтя в празното хале злокобния кикот на Моргана.
Тя тутакси се захвана да рисува във въздуха магически квадрат и да го запълва с букви. Томи успя да разчете само „Sator Arepo“ на първите два реда, когато Моргана изписа и петия ред, сплете тържествено ръце на пищните си гърди, духна три пъти и светът изчезна.
24. Седемте самураи
— Животът е много тъп — гузно рече Ана-Мария, сгушила в прегръдките си душите на сиамските си близнаци.
— Добро утро! — подметна Хък и всички доловиха в гласа му горчивина, бездънна като артезиански кладенец.
Уморени и омърлушени, бяха насядали кой където свари в светая светих на Селдън. Добре, че тук ленинският съботник за почистване на снежната напаст в Библиотеката бе свършил преди да е започнал, защото навлеците не бяха успели да се доберат до залата. Ала сянката на Апокалипсиса все още витаеше наоколо. Хари Селдън бе изключил изтощената си машина за профилактика и сега, смръщил умното си чело, се правеше, че човърка нещо в нея.
Златната рибка изпълни колективното желание на присъстващите старият Хогбен да не излиза от ковчега си, докато поне трима от тях не пожелаят, и сега, освободена от проклетата трудова повинност, си гледаше старините в преддверието на нейното Морето на мрака. Ала Таоа и Сонк за всеки случай седяха върху капака на кивота и зяпаха в пода, сякаш бяха загубили нещо. Папагалът Освалд се кипреше на заседателната маса и кимаше на всеки като развален метроном. А осиротялата Церберина се съдираше от плач в ъгъла.
Лъвицата впери поглед в бандерола за платен акциз, с който бе запечатала кивота, и докато си мислеше дали държавните ценни книжа и обещанията на Златната рибка са достатъчно надеждни в този шантав свят, додаде:
— Имах предвид задгробния живот на хората и… героите.
Сред хлиповете в ъгъла се извиси провлечен стон.
— И преди гроба не е цвете за мирисане. Добре дошла в моя отбор! — не се предаде Хък, като избягваше да поглежда към триглавата кучка.
От край време не можеше да понася женските сълзи. Направо му късаха сърцето. Да не говорим, че и на него животворната смес от иронията, страха и безразсъдството на дракона страшно му липсваше сега, когато всичко свърши. Или поне изглеждаше, че е свършило. Значи това било да убиеш присмехулник, мина му през ума и той мигом се сви, сякаш някой силно го зашлеви.
— Винаги съм била в твоя отбор, скъпи — криво му се усмихна Ана-Мария. — Не исках да започвам философски спор. Аз съм жена и по природа съм прагматична.
— Защо ме спря? — настойчиво се взря Хък в огромните й очи, помръкнали като планински езера след залез слънце в късната есен.