— Че изобщо не е сънувал! — убедено рече Таласъма. — На поетите им дай да задават глупави въпроси. Ето докъде може да докара човек хроничният глад.
— Пък ти ме убеждаваше, че нищо не съм пропуснал! — мрачно рече Арчи и прегърна любимата си.
А очите на Томи се разширяваха и разширяваха в неистов възторг:
— Не мога да повярвам, Арчи. То е живо. И ми говори. Приютило е една човешка душа… И аз за миг преживях живота й такъв, какъвто би трябвало да бъде, ако доброто беше поне колкото злото, а не една десета от него.
— Пфу! — рече Таласъма. — Нали е журналистка, и в рая и се привиждат интервюта!
— Това изобщо не е раят бе, идиот! — подметна Бегемот, чукна се мислено със някого във въздуха и отпи от бутилката.
Таласъма тъкмо се накани да му обясни кой е идиот и внезапно наоколо притъмня. Холът плавно изтля и те се озоваха в пещера. Очите на летящата метла се изцъклиха.
Високият таван, изкусно изработен от омайно дъхаща на лимон туя и слонова кост, се придържаше от златни колони. Всички стени бяха покрити от инкрустирано сребро с изображения на зверове, готови да се нахвърлят върху него. А подът бе изящна пъстроцветна мозайка от изгладени късчета скъпоценни камъни, от които струеше мека светлина и караше стените, тавана и колонадите да сияят от собствения си блясък. И в това любовно гнездо на Купидон материализираният холографен дракон Трифон вещо и всестранно обслужваше Жената на Нощта насред чудовищно голямо, кръгло, ритмично поклащащо се, водно легло.
И, както си стискаше бутилката шампанско в лапата, Бегемот изведнъж се наежи, а зад гърба им се дочу хихикане.
— Оставете ги да си играят! Само така мога да я държа мирна.
Хък рязко се извърна и с огромно облекчение зърна двете глави на холографното чудовище да надничат от една ниша. Но останалите се стъписаха.
— Всичко е наред! — побърза да ги успокои Хък. — Уважаеми дами и господа, позволете да ви представя първородния си син Трифон. Той е холографен. А онова там — пренебрежително махна с ръка Хък към леглото на блудницата — явно е долнопробно материално копие.
— Откъде си толкова сигурен, че тъкмо той не е истинският Тифон Великолепни? — окуражен от сепването на гостите, нарочно страховито изрева драконът, та чак сребърните зверове, инкрустирани по стените, потрепериха, а после весело се провикна: — Хайде бе, човече! Откога те чакам! Май никога няма да се отучиш от гадния си навик да ме изоставяш в разни пещери!
— Дръж се по-прилично пред гостите, Трифоне — скара му се Хък, но в гласа му нямаше и капчица гняв; от него по-скоро бликаше неизмерна бащинска обич. — И я ми кажи намери ли Майстора, устато чудовище?
— Сега го кърпя с едни универсални билкови пластири за душата и тялото — подаде се от нишата дракона и гордо се изпъчи, а главите му опряха в тавана с дъх на лимон. — Стъкмил съм му тука един лазарет за чудо и приказ.
— Арчи, тоя дали хапе? — плахо нададе глас Таласъма.
— Не знам. Питай баща му.
— Нали няма да ме караш и аз да ти раждам дракончета, Арчи — обади се пребледнялата Томи. — То в Библиотеката и без това никой не ражда. Ама като ви гледам рода, знае ли човек? Предпочитам да си осиновим някое момиченце.
— А бе, Хък, тия откъде ги намери?! — втрещиха се и двете, провиснали като полилеи, глави на дракона. — Защо се държат като идиоти в зоологическа градина? Онзи мародер, дето е зяпнал златните колони и ще му текат лигите, ми е ясен, но другите да не падат от небето? Виж я тая никаквица! Не щяла да ражда дракончета?! Че кой дракон ще посегне на такава спаружена мома!
— Трифоне!!! Дамата е водещият репортер на официоза в Библиотеката и така ще те изтипоса на първа страница, че няма да си намериш място и на тоя, и на ония свят! — скастри го Хък и повдигна извинително рамене към Томи.
— Ооо! Пардон! Не очаквах, че медиите вече са научили за моето малко предприятие! Моля, достопочтена госпожице, да приемете безкрайните ми чистосърдечни извинения! — Лапите на Трифон се сключиха над сърдечната му област, а двете глави сториха дълбок поклон. После всяка от тях си избра по едно от нещастните уши на Томи, завря се в него и двете взеха да й шепнат една през друга: — Уверявам ви, госпожице, че това не е някакъв си прост цветарски бизнес, а истинско културно събитие! Най-голямото културно събитие от създаването на вселената насам!
Нервите на бая изстрадалата през последните два-три дни влюбена топрепортерка не издържаха. Тя запуши ушите си и запищя.