И именно в думата „известно“ е уловката. За всеки, който познава добре звездното поле от определена изходна точка, звездите са толкова индивидуални, колкото и хората. Но когато прескочиш десет парсека, не може да познаеш дори собственото си слънце. Възможно е то дори да не се вижда.
Разбира се, отговорът беше в спектралния анализ. В продължение на векове главната цел на междузвездното инженерство беше анализът на „светлинния подпис“ на все повече звезди с все повече подробности.
С тези постижения и все по-голямата точност на самите „скокове“ бяха възприети стандартни маршрути за пътуване из Галактиката и междузвездните полети се превръщаха все повече от изкуство в наука.
Въпреки това, дори по времето на Фондацията с подобрени изчислителни машини и нов метод за механично сканиране на звездното поле за известни „светлинни подписи“, понякога отнемаше дни да се локализират три звезди и след това да се изчислят местоположения в райони, неизвестни допреди на пилота.
Лещата промени всичко това. Първо на нея й беше необходима само една звезда. От друга страна, дори космически новак като Чанис можеше да работи с нея.
Според изчисленията за „скокове“ в момента най-близката по-едра звезда беше Винстори и на екрана за външно наблюдение действително беше центрирана една ярка звезда. Чанис се надяваше, че тя е Винстори.
Екранът на Лещата беше поставен направо до екрана за външно наблюдение и Чанис внимателно набра с пръсти координатите на Винстори. Съедини едно реле и звездното поле светна. В него, също в центъра, имаше блестяща звезда, но в друго отношение двете сякаш нямаха връзка. Чанис регулира Лещата по оста и увеличи образа на полето, докато фотометърът показа, че звездите в двата центъра имат еднакъв блясък.
После потърси на визиекрана втора звезда с достатъчен блясък и намери подобна на нея върху екрана на полето. Бавно завъртя екрана до аналогично ъглово отклонение. Изкриви уста и с гримаса отхвърли резултата. Отново завъртя, докара в позиция втора, после трета звезда. И тогава се ухили. Работата стана. Вероятно някой специалист с трениран усет за съотношение би могъл да успее от първия път, но той остана доволен и от третия.
Това беше регулировката. На последния етап двете гюлета се наложиха едно върху друго и се сляха в море от непълно съвпадение. Повечето звезди бяха почти близнаци. Но фината регулировка не отне много време. Двойните звезди се препокриха, остана едно поле и сега местоположението на кораба можеше да се отчете направо по скалите… Цялата процедура бе отнела по-малко от половин час.
Чанис намери Хан Притчър в личното му помещение. Генералът явно се готвеше да си ляга. Той вдигна поглед.
— Новини?
— Нищо специално. Ще стигнем до Звездокрай с още един скок.
— Зная.
— Не искам да те безпокоя, ако възнамеряваш да си лягаш, но прегледа ли филма, който взехме в Сил?
Притчър хвърли пренебрежителен поглед към въпросния предмет, поставен в черната си кутия на ниската му полица за книги.
— Да.
— И какво мислиш?
— Смятам, че ако някога в историята е имало наука, то в този район на Галактиката тя е изчезнала напълно.
Чанис се ухили с широка усмивка.
— Зная какво искаш да кажеш. Доста скучно е, нали?
— Не, ако се наслаждаваш на лични хроники на владетели. Бих казал, че вероятно са недостоверни и в двете посоки. Когато историята се занимава предимно с личности, илюстрациите стават само черни или само бели, в зависимост от интересите на автора. Мисля, че тази наука е безполезна.
— Но там се говори за Звездокрай. Това исках да изтъкна, когато ти дадох филма. Беше единственият, който успях да открия, където въобще да се споменават.
— Добре. Те са имали добри и лоши владетели. Завоювали са няколко планети, спечелили са някои битки и са загубили други. В тях липсва нещо забележително. Нямам високо мнение за теорията ти, Чанис.
— Но си пропуснал някои неща. Не забеляза ли, че никога не са образували коалиции? Винаги са оставали извън политиката в този ъгъл на звездния кошер. Както казваш, покорили са няколко планети, но след това са спрели и то без да имат някакви особени загуби. Сякаш просто са се разпрострели достатъчно, за собствената си сигурност, но не дотолкова, че да привлекат внимание.