Тогава настъпи голяма тишина и всеки от словоохотливите дотогава старейшини замълча. Ръцете им, които се движеха в такъв скоростен и деликатен акомпанимент на думите им, сякаш, за да им придадат по-голямо въздействие и разнообразни оттенъци на смисъла, внезапно се отпуснаха. Споглеждаха се плахо и явно очакваха другият да поеме целия разговор.
— Моят колега пита напълно приятелски — бързо се намеси Притчър, — защото славата на Звездокрай се носи из Галактиката и, разбира се, ние ще уведомим губернатора за верността и любовта към нея от страна на старейшините на Росем.
Не се разнесе нито една облекчителна въздишка, но лицата просветляха. Един старейшина поглади брадата си с палеца и показалеца, подръпна малка къдрица от нея и оповести:
— Ние сме верни слуги на повелителите на Звездокрай.
Раздразнението на Притчър от директния въпрос на Чанис се уталожи. Поне беше явно, че възрастта, която напоследък започваше да усеща, че го наляга, все още не го е лишила от способността му да изглажда чужди грешки.
— В нашата далечна част от Вселената — продължи той, — не знаем много за миналата история на владетелите на Звездокрай. Предполагаме, че те властват благонамерено тук от доста време.
Отговори същият старейшина, който се бе обадил преди. Бе станал говорител автоматично, някак деликатно.
— Дори дядото на най-стария от нас не може да си спомни време, когато владетелите не са били тук.
— Мир ли цареше през този период?
— Беше време на мир! — старейшината се поколеба. — Губернаторът е силен и мощен владетел, който не се двоуми, ако трябва да накаже предателите. Разбира се, никой от нас не е изменник.
— Предполагам, че в миналото е наказвал някои, които са го заслужавали.
Отново колебание.
— Тук никой никога не е бил предател, нито бащите ни, нито бащите на бащите ни. Но на други светове е имало изменници и смъртта ги е настигала бързо. Няма защо да мислим за това — ние сме скромни хора, бедни фермери и не се занимаваме с политика.
Тревогата в гласа му, общата загриженост в очите на всички бяха очевидни.
— Бихте ли ни осведомили, как можем да уредим аудиенция при вашия губернатор? — запита спокойно Притчър.
Внезапно в атмосферата се вля елемент на озадаченост.
След продължителна пауза старейшината каза:
— Ама вие не знаехте ли? Губернаторът ще бъде тук утре. Той ви очакваше. Това е голяма чест за нас. Надяваме се… най-искрено, че непременно ще го уведомите за нашата вярност към него.
Усмивката на Притчър едва потрепна.
— Значи ни е очаквал?
Старейшината с учудване погледна от единия към Другия.
— Ами… вече от седмица ви чакаме.
За този свят стаите им бяха несъмнено луксозни. Притчър бе живял и в по-лоши. Чанис показваше само безразличие към обстановката.
Но помежду им се чувстваше елемент на напрежение, различен от преди. Притчър усещаше, че наближава времето за окончателно решение, но все още у него съществуваше желание да изчака още. Да се срещнат най-напред с губернатора, означаваше да се повиши рискът до опасни размери, но ако спечелеха, печалбите можеха да се увеличат многократно. Обземаше го пристъп на гняв от леката бръчка между веждите на Чанис и от деликатната несигурност, с която младият мъж прехапваше долната си устна с горните зъби. Мразеше безполезните актьорски прояви и желаеше да настъпи краят на всичко това.
— Изглежда са предугадили появата ни — поде той.
— Да — отвърна просто Чанис.
— Само толкова? Нямаш ли да прибавиш нещо по-съществено? Идваме тук и установяваме, че губернаторът ни чака. Вероятно от него ще узнаем, че самият Звездокрай ни очаква. Каква стойност има тогава цялата ни мисия?
Чанис вдигна поглед, без да се старае да скрие нотката на досада в гласа си.
— Да ни очакват е едно, но да знаят кои сме и за какво сме дошли е съвсем друго.
— Нима мислиш, че е възможно да скриеш тези неща от хората на Втората Фондация?
— Може би. Защо не? Да не би да си готов да се признаеш за победен? Да предположим, че корабът ни е бил засечен в космоса. Нима е необичайно за някое кралство да поддържа наблюдателни постове по границите си? Дори да бяхме обикновени чужденци, щяхме да представляваме известен интерес.
— Достатъчен, за да дойде губернаторът при нас, вместо обратното?
— Ще трябва да се справим с този проблем по-късно — повдигна рамене Чанис. — Нека видим какво представлява този губернатор.
Притчър оголи зъби в кисела гримаса. Положението изглеждаше нелепо.
— Знаем поне едно — продължи Чанис с изкуствено оживление, — Звездокрай е Втората Фондация, или милиони късчета доказателства единодушно сочат в погрешна посока. Как тълкуваш явния ужас, който тези аборигени изпитват от Звездокрай? Не виждам признаци на политическо господство. Техните групи от старейшини явно се събират свободно и без каквато и да е намеса. Данъчното облагане, за което говорят, не ми се вижда особено тежко, нито пък се осъществява твърде ефикасно. Местните жители говорят много за бедност, но изглеждат здрави и охранени. Къщите са недодялани и селата им са примитивни, но очевидно задоволяват нуждите им. Всъщност този свят ме омайва. Никога не съм виждал по-непривлекателен, но въпреки това съм убеден, че населението му не страда и че примитивният живот им носи добре уравновесено щастие, каквото липсва на прекалено изтънчените общества в напредналите центрове.