— Ще имаш възможността да обясниш това на Мулето.
— На Калгън ли се връщаме?
— Точно обратното. Оставаме тук. След около петнадесет минути Мулето ще дойде при нас. Нима си смятал, че няма да ни последва, плиткоумен пън, преизпълнен с възхищение от собствената си персона? Добре изигра ролята на обратна примамка. Може и да не доведе нашите жертви при нас, но със сигурност ни откара при тях.
— Мога ли да седна — попита Чанис — и да ти обясня нещо, като го нарисувам? Ако обичаш.
— Ще останеш прав!
— Тогава ще го кажа и прав. Мислиш, че Мулето ни е последвал благодарение на хиперследящото устройство в комуникационната верига?
Бластерът май трепна, но Чанис не би се заклел, че се е случило.
— Не изглеждаш изненадан — продължи той. — Само че няма да си губя времето в съмнения, че си изненадан. Да, знаех за него. А сега, след като ти доказах, че ми е известно нещо, за което си мислеше, че не е, ще ти съобщя друго, което ти не знаеш, а аз съм сигурен, че не ти е известно.
— Позволяваш си прекалено дълъг предговор, Чанис. Смятах те за по-изобретателен.
— Няма какво да изобретявам. Имаше предатели, или, разбира се, агенти на неприятеля, ако предпочиташ това название. Но Мулето научи за тях по доста странен начин. Разбираш ли, изглежда, че някои от „покръстените“ са били обработени.
Този път бластерът потрепна. Несъмнено.
— Наблягам на това, Притчър, по тази причина се нуждаеше от мен. Аз бях „непокръстен“. Той не ти ли изтъкна необходимостта от „непокръстен“? Независимо дали ти е съобщил истинската причина или не?
— Опитай нещо друго, Чанис. Ако бях срещу Мулето, щях да го зная. — Спокойно, бързо Пригчър обследваше съзнанието си. Усещаше го непроменено, Явно младият мъж лъжеше.
— Искаш да кажеш, че се смяташ за верен на Мулето? Вероятно. Лоялността ти не е била засегната. Мулето твърдеше, че твърде лесно се разпознава. Но как се чувстваш психически? Не мислиш ли малко по-бавно? Винаги ли си се усещал нормално, след като тръгнахме на път? Какво се опитваш да направиш, да пробиеш дупка в мен, без да натиснеш спусъка?
Притчър отдръпна бластера на сантиметър.
— Какво искаш да кажеш?
— Твърдя, че са се намесили в съзнанието ти. Бил си обработен. Не си видял Мулето да монтира хиперследящото устройство. Не си забелязал никой да го прави. Намерил си го и си предположил, че е Мулето, и оттогава приемаш като естествено, че той ни следва. Разбира се, наръчният ти предавател, който носиш, се свързва с кораба на дължина на вълната, която не действа за мен. Нима си мислиш, че не го знаех? — Чанис вече говореше бързо, гневно. Маската на безразличие се бе видоизменила в свирепост. — Но там отгоре не идва Мулето. Не е той!
— А кой, ако не е той?
— Ами ти кой предполагаш, че е? Намерих онова следящо устройство в деня, когато излетяхме. Но не мислех, че е Мулето. По това време той нямаше нужда да прибягва до обиколни пътища. Не разбираш ли колко е глупаво? Ако аз бях предател и той го е знаел, можеше да ме „покръсти“ толкова лесно, колкото и теб и щеше да извлече тайната на разположението на Втората Фондация направо от съзнанието ми, без да ме изпраща на път през половината Галактика. Ти способен ли си да запазиш тайна от Мулето? А ако аз не съм знаел, нямаше да го отведа до нея. Тогава и в двата случая защо да ме изпраща?
Явно следящото устройство трябва да е било поставено от агент на Втората Фондация. Именно той идва сега към нас. А щеше ли да бъдеш измамен, ако не бяха обработили ценното ти съзнание? Доколко си нормален, щом си въобразяваш, че лудостта е мъдрост? Аз да предам кораб на Втората Фондация?! Та какво ще го правят този кораб?
Теб искат, Притчър. Ти знаеш повече за Съюза от който и да е друг с изключение на Мулето, а не си опасен за тях, докато той е. Затова са вмъкнали в съзнанието ми посоката на търсене. Разбира се, за мен беше напълно невъзможно да намеря Звездокрай чрез претърсване наслуки на Лещата. Знаех го. Но ми беше известно, че Втората Фондация ни преследва и че те са го устроили. Тогава защо да не поиграя на тяхната игричка? Всичко се превърна в битка на блъфове. Те искаха нас, а аз желаех да намеря местоположението им и да върви по дяволите онзи, който не устои на блъфа на другия!
Но докато се целиш с този бластер в мен, ние ще изгубим. И идеята явно не е твоя, а тяхна. Дай ми бластера, Притчър. Зная, че ти изглежда нередно, но сега не говори твоето съзнание, а Втората Фондация, проникнала в теб. Дай ми бластера, Притчър, и заедно ще се възправим срещу онова, което наближава.