Краката в продължение на десетки хиляди години затъваха, влачеха се в калта и възпираха умовете, които в същото време бяха достойни за другарство със звездите.
Човекът мрачно и инстинктивно се беше стремил да заобиколи затворническите решетки на обичайния говор. Семантиката, символната логика, психоанализата — всички те бяха средства, чрез които речта можеше или да се избегне, или да се усъвършенства. Психоисторията бе развитие на „умствената“ наука, нейна окончателна математизация, която накрая бе успяла. Чрез развитието на математиката, необходима, за да бъдат разбрани фактите на неврофизиологията и електрохимията на нервната система, които, от своя страна, трябваше, трябваше да се проследят от ядрените сили, най-напред стана възможно истински да напредне психологията. А чрез обобщаване на психологическите познания от индивида към групата и социологията бе математизирана.
По-големите групи — билионите, които населяваха планетите; трилионите, които обитаваха сектори; квадрилионите, които изпълваха цялата Галактика, се превърнаха от обикновени човешки същества в огромни сили, поддаващи се на статистическа обработка, така че за Хари Селдън бъдещето стана ясно и неизбежно и можа да се създаде Планът.
Същите основни постижения на „умствената“ наука, които доведоха до създаването на Селдъновия план, направиха ненужно Първия Говорител да използва думи, когато се обръща към ученика си.
Всяка реакция на даден стимул, колкото и слаба да беше, бе напълно показателна и за най-малките изменения, за всички искрици от токове, които протичаха в мозъка на другия. Първия Говорител не можеше инстинктивно да усеща емоционалната настройка на Ученика, както бе успявал да прави Мулето — тъй като Мулето беше мутант със способности, които никога нямаше да бъдат напълно разбираеми за обикновения човек, дори и за член на Втората Фондация — той по-скоро ги разпознаваше в резултат на интензивно обучение.
Но тъй като в общество, основаващо се на говора, по начало е невъзможно да се предаде методът на комуникация между членовете на Втората Фондация, от тук нататък няма въобще да се занимаваме с него. Първия Говорител ще се представя, сякаш говори с обичайни думи, и ако преводът не винаги е напълно точен, той поне ще е най-доброто, което може да се постигне при тези обстоятелства.
Поради това ще си въобразяваме, че Първия Говорител наистина казва: „Най-напред трябва да ви осведомя защо сте тук“, вместо само да се усмихне, ей така и да повдигне пръст по такъв и такъв начин.
И тъй:
— През по-голямата част от живота си вие сте изучавали упорито и успешно „умствените“ науки. Възприели сте всичко, което вашите учители са могли да ви дадат. Време е вие и още неколцина като вас да започнете стажа си за говорители.
Вълнение от другата страна на писалището.
— Не, трябва да го приемете спокойно. Надявали сте се, че ще се окажете подходящ. Опасявали сте се, че няма да е така. Всъщност и надеждата, и опасението са слабости. Знаели сте, че ще отговорите на изискванията и се колебаете да признаете този факт, защото подобно знание може да ви бележи като самоуверен и поради това неподходящ. Глупости! Безнадеждно глупав човек е онзи, който не съзнава, че е мъдър. Част от квалификацията ви е знанието, че отговаряте на изискванията.
Успокоение от другата страна на писалището.
— Точно така. Сега се чувствате по-добре и предпазната ви броня е свалена. По-способен сте да се съсредоточите и да разберете. Помнете, за да бъдете действително ефикасен, не е необходимо да държите съзнанието си под строга контролираща бариера, която за интелигентното сондиране е по-осведомяваща, отколкото разголеното съзнание. По-скоро човек трябва да култивира невинност, липса на чувство за превъзходство на собствената си личност, които не ви оставят какво да криете. Моето съзнание е открито за вас. Нека бъде така и за двама ни!
— Не е лесно да си Говорител — продължи той. — По начало е трудно да бъдеш психоисторик, а не е казано, че дори и най-добрият психоисторик може да изпълни условията, за да стане Говорител. Има известна разлика. Говорителят не само трябва да познава математическите тънкости на Селдъновия план; необходимо е той да изпитва симпатия към него и целите му. Нужно е да обича Плана — за него той трябва да бъде животът и въздухът, който диша. Нещо повече, необходимо е Планът да се превърне в негов жив приятел.