Но всичко е въпрос на вероятности и е възможно да съществува трети път. Той е малко вероятен — за да бъдем точни, дванадесет пункта от четири процента, — но дори и по-малки вероятности вече са се осъществявали, а Планът е завършен само до четиридесет процента. Тази трета възможност се състои в това, че се допуска компромис между две или повече противопоставящи се личности. Това — аз го доказвам — най-напред ще замрази Втората Империя в безполезна форма, а после, накрая, ще причини повече беди чрез гражданска война, отколкото ще са възможни, ако компромисът въобще не бъде постигнат. За щастие това може да се избегне. И тук е моят принос.
— Ако позволите да ви прекъсна, Говорителю… Как се прави промяна?
— Чрез Радианта. Във вашия случай ще установите например, че математическите ви разработки ще бъдат проверени щателно от пет различни комисии и че ще се наложи да ги защитавате срещу съгласувани и безмилостни нападки. После ще минат две години и вашата разработка отново ще бъде обсъдена. Неведнъж се е случвало привидно свършена работа да разкрие недостатъците си след встъпителен период от месеци или години. Понякога самият автор открива грешката си.
Ако след две години и още един преглед, не по-малко подробен от първия, все още премине — и още по-добре, ако междувременно младият учен е извадил на показ допълнителни подробности, нови доказателства — приносът ще бъде прибавен към Плана. Това беше връхната точка в моята кариера — тя ще бъде кулминация и за вашата.
Първичният Радиант може да се настрои на вашето съзнание и всички поправки и допълнения ще се правят чрез умствена връзка. Нищо няма да показва, че поправката или добавката е ваша. През цялата история на Плана не е имало персонализация. Той е по-скоро творение на всички нас заедно. Разбирате ли?
— Да, Говорителю!
— Тогава, достатъчно по този въпрос. — Една крачка към Първичния Радиант и стените отново се изчистиха, само по горните им ръбове останаха ивици нормално осветление. — Седнете до писалището и ми позволете да ви поговоря. За психоисторика като такъв е достатъчно да познава добре биостатистиката и неврохимическата електроматематика. Някои не знаят повече и могат да бъдат само техници по статистика, но Говорителят трябва да може да обсъжда Плана и без математика. Ако не самия План, то поне неговата философия и целите му.
Преди всичко, каква е целта на Плана? Моля, разкажете ми със собствени думи… и не търсете изящни изражения. Няма да ви преценяват по изискаността и блясъка, уверявам ви.
Това беше първата възможност на Ученика да изрече нещо повече от възклицания и той се поколеба, преди да навлезе в разчистеното му пространство.
— В резултат на онова, което съм научил — поде той нерешително, — вярвам, че смисълът на Плана е да създаде човешка цивилизация, основаваща се върху ориентация, коренно различна от всичко, което е съществувало преди. Ориентация, която според откритията на психохимията, никога не би могла да се осъществи спонтанно…
— Спрете! — възкликна настоятелно Първия Говорител. — Не бива да казвате „никога“. Това е мързеливо пренебрегване на фактите. Всъщност психоисторията предвижда само възможности. Дадено събитие може да е безкрайно малко вероятно, но вероятността винаги е по-голяма от нула.
— Да, Говорителю. Ако мога да се поправя, добре известно е, че желаната ориентация не притежава значима вероятност да се осъществи спонтанно.
— По-добре. Каква е ориентацията?
— Към цивилизация, основаваща се на „умствената“ наука. През цялата известна история на човечеството всеки напредък е бил постиган предимно във физикалната технология, в способността да се управлява неодушевеният свят, заобикалящ човека. Контролът на собствената личност и на обществото е бил оставен на случайността или на неясните търсения на интуитивни етични системи, основаващи се на вдъхновение и емоции. В резултат никога не е съществувала култура с по-голяма стабилност от петдесет и пет процента, и то само в резултат на голямо човешко нещастие.
— А защо ориентацията, за която говорим, не може да бъде спонтанна?
— Защото голям брой човешки същества са умствено пригодени да участват в развитието на физическите науки и всички получават грубите и видими облаги от това. Но само незначително малцинство са надарени да водят човека през по-големите усложнения на „мисловната“ наука, а облагите, получавани от нея, макар и да са по-дълготрайни, са по-трудно забележими и по-неуловими. Освен това, тъй като подобна ориентация би довела до развитието на доброжелателна диктатура на най-добрите в умствено отношение — фактически по-високостоящи, — срещу нея ще възникне негодувание и тя няма да е стабилна без прилагане на сила, което ще принизи останалото човечество до грубо ниво. Подобно развитие е неприемливо и трябва да се избегне.