Последва ужасена пауза, докато Ученика осъзна постепенно значението на информацията.
— Значи Планът на Селдън се е провалил! — възкликна той.
— Още не. Само би могъл да не се изпълни. Според последното изчисление вероятностите за успех все още са двадесет и един и четири десети процента.
9. Конспираторите
За господин Даръл и Пелеас Антор вечерите минаваха в приятелски разговори, а дните в приятно бездействие. Това би могло да се нарече обикновено гостуване. Доктор Даръл представи младия мъж като братовчед от далечния космос и баналността скоро притъпи интереса към него.
Но някак си в обичаен разговор беше възможно да се спомене някакво име. Последваше леко замисляне. Доктор Даръл можеше да каже „Не“ или „Да“. По откритата комуникационна вълна се отправяше нехайно подхвърлена покана: „Искате ли да се запознаете с моя братовчед?“
А подготовката на Аркадия протичаше по своеобразен начин. Всъщност нейните действия можеха да се смятат най-малко нормални от всички други.
Например в училище тя принуди Олинтус Дам да й подари саморъчно изработен звукоприемник чрез методи, които сочеха за нея бъдеще, обещаващо опасност за всички мъже, с които би могла да има контакт. За да избегнем подробностите, нека споменем, че тя прояви такъв интерес към саморекламираното хоби на Олинтус (той имаше работилница в дома си), който, съчетан с удачното прехвърляне на този интерес към грозноватите черти на Олинтус, накара нещастният юноша да установи: първо, че нашироко и разпалено обсъжда принципите на хипервълновия двигател; второ, че замаяно се вглежда в големите, поглъщащи го очи, втренчени така безгрижно в неговите, и трето — че насила й пъхаше в ръцете своето най-велико творение — вече споменатия звуков приемник.
По-късно Аркадия обръщаше постепенно все по-малко внимание на Олинтус, но достатъчно дълго, за да отстрани всякакви съмнения, че единствено звуковият приемник е бил причината за тяхното приятелство. В течение на дългите следващи месеци Олинтус непрекъснато си спомняше благодарение на нежните филизи на паметта за този кратък период от своя живот, докато накрая, поради липсата на по-нататъшни дразнители, се отказа и позволи на всичко това да се изличи.
Когато настъпи седмата вечер и петима души седяха във всекидневната на Дарълови, вече похапнали и запушили по цигара, писалището на Аркадия на горния етаж беше предвидливо заето от напълно неразпознаваемото саморъчно произведение на изобретателния Олинтус.
И така, петима души. Доктор Даръл, разбира се, с посивяващата си коса и изрядно облекло, изглеждаше малко по-възрастен от действителните си четиридесет и две години. Пелеас Антор, в момента сериозен и с бързо бягащ поглед, изглеждаше млад и неуверен в себе си. И тримата нови мъже: Джол Турбор, телекоментатор, едър и с пълни устни; доктор Елвет Семик, заслужил професор по физика в университета, мършав и сбръчкан, запълващ наполовина дрехите си; Хомир Мун, библиотекар, длъгнест и чувстващ се крайно неудобно.
Доктор Даръл говореше с лекота, с нормален прозаичен глас.
— Това събиране, джентълмени, бе устроено поради малко по-различни от обичайните светски причини. Може би сте се досетили. Тъй като съзнателно бяхте подбрани заради миналото ви, вероятно ще успеете да отгатнете също, че съществува опасност. Няма да я омаловажавам, но ще изтъкна, че във всеки случай ние сме осъдени хора.
Ще забележите, че всички вие сте поканени без какъвто и да било намек за тайнственост. От никого не е било изисквано да дойде тук незабележимо. Прозорците не са регулирани, за да не прозират. В стаята няма никакви завеси. Достатъчно е да привлечем вниманието на врага, за да бъдем погубени, а най-добрият начин да ни забележат е като възприемем фалшива и театрална тайнственост.
(Аха, помисли си Аркадия, наведена над гласовете, които излитаха леко дрезгаво от малката кутия.)
— Разбирате ли това?
Елвет Семик присви долната си устна и оголи зъби в сбръчканата гримаса, която предшестваше всяко негово изречение.
— Е, хайде разправяйте. Разкажете ни за младежа.
— Името му е Пелеас Антор — каза доктор Даръл. — Беше студент на моя стар колега Клайзе, който почина миналата година. Преди да умре, Клайзе ми изпрати неговия мозъчен модел до пето подниво и този модел сега бе сверен с мъжа пред вас. Знаете, разбира се, че модел на мозъка не може да се подправи дотолкова, дори от учени психолози. Ако не ви е известно, ще се наложи да приемете моето твърдение, че е така.
— Все ще трябва с нещо да започнем — заяви Турбор с присвити устни. — Ще приемем думите ви за това, особено защото след смъртта на Клайзе вие сте най-големият електроневролог в Галактиката. Поне така ви описвам в един мой видеокоментар и дори сам си вярвам. На колко години сте, Антор?