Струпаха се по-наблизо. За всички, освен за Даръл записите бяха само драскулки върху пергамент. На Даръл те говореха с милион езици.
Антор посочи небрежно:
— Привличам вниманието ви, доктор Даръл, към равната област сред вторичните тау-вълни във фронталния лоб, което е общото във всички тези записи. Бихте ли използвали моята аналитична линийка, сър, за да проверите твърдението ми?
Аналитичната линийка можеше да се смята за далечен роднина — както небостъргача към колибата — на играчката, използвана в детските градини — логаритмичната линийка. Даръл я употреби със заучен от дълга практика жест. Начерта резултата със замах и той беше такъв, какъвто го бе предрекъл Антор. Имаше безлични плоски линии в районите на фронталния лоб, където би трябвало да се очакват силни колебания.
— Как бихте изтълкували това, доктор Даръл? — попита Антор.
— Не съм сигурен. Импровизирано бих казал, че не виждам как е възможно. Дори в случаи на амнезия има потискане, но не и изличаване. Може би драстична мозъчна операция?
— О, нещо е изрязано — викна нетърпеливо Антор, — да! Но не физически. Знаете, че Мулето можеше да прави точно това. Той успяваше да потиска напълно всякакъв капацитет за определено чувство или поведение на съзнанието и да оставя само подобни плоски зони. Или…
— Или може да го е направила Втората Фондация. Това ли е? — попита Турбор с бавна усмивка.
Нямаше нужда да се отговаря на този чисто риторичен въпрос.
— Какво ви накара да подозирате, господин Антор? — попита Мун.
— Не бях аз, а доктор Клайзе. Той събираше модели на мозъчни вълни подобно на планетарната полиция, но по различен начин. Специализираше се за интелектуалци, правителствени служители и изтъкнати бизнесмени. Както разбирате, напълно ясно е, че ако Втората Фондация направлява историческия ход на Галактиката — на нас, — те трябва да го правят хитро и по колкото е възможно по-незабележим начин. Ако работят чрез съзнанията, както би трябвало, те ще бъдат мозъците на хора с влияние — културно, политическо или в индустрията. А с тях той се занимаваше лично.
— Да, но има ли потвърждение? — възрази Мун. — Как действат тези хора — имам предвид с плоските зони. Може би е напълно нормално явление? — той погледна другите със своите подобни на детски очи, но не забеляза поощрение.
— Оставям това на доктор Даръл — каза Антор. — Попитайте го колко пъти е наблюдавал подобни явления при общите си изследвания или е чел в доклади в литературата за миналото поколение. После му задайте въпроса какви са възможностите да се открие един подобен случай на хилядата в категориите, които доктор Клайзе е изучавал.
— Смятам, че няма съмнение — подхвърли доктор Даръл замислено. — Това са изкуствени разсъдъци. Те са били обработени. В известен смисъл подозирах това…
— Зная го, доктор Даръл — прекъсна го Антор. — Известно ми е също, че на времето сте работили с доктор Клайзе. Бих искал да науча защо сте прекъснали.
Във въпроса нямаше действителна враждебност. Вероятно нищо повече от предпазливост, но все пак резултатът беше продължително мълчание. Даръл изгледа един по един гостите си, после рязко каза:
— Защото нямаше смисъл в битката на Клайзе. Той се бореше с неприятел, който беше прекалено силен за него. Разкриваше нещо, което двамата — той и аз — знаехме, че ще открие, че не сме господари на самите себе си. А аз не исках да го узная! Притежавах чувство за собствено достойнство. Харесваше ми да мисля, че нашата Фондация е господар на собствената си колективна душа; че предците ни не са се борили и умирали съвсем напразно. Мислех, че най-простото ще бъде да отвърна поглед от проблема, докато не съм напълно сигурен. Не се нуждаех от поста си, тъй като правителствената пенсия, отпусната за вечни времена на семейството ми, стигаше за неголемите ми нужди. Домашната ми лаборатория щеше да е достатъчна, за да не се отегчавам, и все някой ден животът ми щеше да свърши… После Клайзе почина…
Семик показа зъбите си и каза:
— Този човек Клайзе… не го познавах. Как е умрял?
— Загина — намеси се Антор. — Мислеше по проблема. Половин година преди това ми каза, че твърде много се доближава…
— А сега и ние сме доста близо… нали? — подхвърли Мун с пресъхнала уста, а адамовата му ябълка заподскача.
— Да — отвърна Антор категорично, — но ние и без това сме стигнали дотам. Точно затова всички вие бяхте избрани. Аз съм ученик на Клайзе. Доктор Даръл беше негов колега. Джон Турбор разобличаваше по електронните масмедии сляпата вяра в спасителната ръка на Втората Фондация, докато правителството му затвори устата с помощта на един могъщ финансист, чийто мозък показва онова, което Клайзе наричаше „плато на Тампър“. Хомир Мун притежава най-голямата домашна колекция на Мулиана — ако мога да използвам израза, за да обознача събраните данни за Мулето, — която съществува, и е публикувал няколко статии, съдържащи предположение за естеството и функциите на Втората фондация. Доктор Семик е дал не по-малък принос от всеки друг за математическата страна на енцефалографския анализ, макар според мен да не съзнава, че неговите математически изследвания могат да бъдат приложени по този начин.