— Чела съм много книги — продължи тя — за всички велики хора в историята на Фондацията. Като Селдън, Хардин, Малоу, Девърс и останалите. Дори съм изчела повечето от произведенията ти за Мулето, само че не са много забавни онези пасажи, в които Фондацията губи. Не би ли предпочел да се занимаваш с история, в която са изпуснати глупавите трагични периоди!
— Да, наистина — увери я сериозно Мун. — Но няма да е честна история, нали Аркадия? Няма да достигнеш академична почит, ако не излагаш цялата истина.
— О, пфу! Кой го е грижа за академично уважение? — Намираше го за възхитителен. Цели дни не пропускаше да я назовава Аркади. — Моите романи ще бъдат интересни, ще се разпродават и ще станат знаменити. Каква е ползата да пишеш книги, ако те не се продават и не станеш знаменитост? Не искам да ме познават само някои стари професори. А всички.
При тази мисъл очите й потъмняха от удоволствие и тя се намести по-удобно.
— Всъщност, веднага щом успея да накарам татко да ми разреши, ще посетя Трантор, за да събера материал за Първата Империя. Родена съм на Трантор. Знаеше ли го?
Беше му известно, но каза:
— Така ли? — и вмъкна подходяща доза изненада в гласа си. Бе възнаграден с нещо средно между лъчезарна и предвзета усмивка.
— Аха, баба ми… знаеш, Байта Даръл, чувал си за нея… веднъж била на Трантор с дядо ми. Всъщност там възпрели Мулето, когато цялата Галактика се била изправила на пръсти, и щом се оженили, баща ми и майка ми също отишли в столицата. Там съм била родена. Дори съм живяла там, докато мама умряла, само че тогава съм била само на три години и не помня много. Ходил ли си на Трантор, чичо Хомир?
— Не, не съм — облегнат на студения корпус, той я слушаше лениво. Калгън беше доста близо и усети отново да го обзема безпокойство.
— Не е ли просто най-романтичният свят? Баща ми разправя, че при Станел V на него е имало повече хора, отколкото сега на десет свята. Твърди, че бил огромна планета от метал — един голям град, който е бил столица на цялата Галактика. Показвал ми е снимки, които е правил на Трантор. Сега всичко е в развалини, но все още е изумителен. Просто умирам да го видя отново. Всъщност… Хомир!
— Да!
— Защо не отидем там, след като свършим с Калгън?
Върху лицето му отново се появи тревожен израз.
— Какво? Не започвай пак с такива предложения. Тук сме по работа, не за удоволствие. Не го забравяй.
— Но и това ще бъде работа! — изписка тя. — На Трантор сигурно има огромно количество информация. Не мислиш ли?
— Не — той се изправи на крака, — А сега остави компютъра на мира. Трябва да направим последния скок и после можеш да седнеш обратно. — При тези думи той си помисли, че все пак приземяването имаше и една добра страна: повече нямаше да му се наложи да спи върху палтото си на металния под.
Изчисленията не бяха сложни. „Космическият навигационен справочник“ обясняваше ясно маршрута „Фондацията — Калгън“. Настъпи мигновеното трепване на извънвремевото преминаване през хиперпространството и последната светлинна година остана зад тях.
Сега слънцето на Калгън си беше истинско слънце — голямо, ярко и жълтеникавобяло; не се виждаше през илюминаторите, които се бяха затворили автоматично на сгряната от него страна.
Калгън отстоеше на едно преспиване разстояние.
12. Владетелят
От всички светове в Галактиката Калгън несъмнено имаше най-забележителната история. Например развитието на планетата Терминус следваше почти непрекъснат възход. А на Трантор, на времето столица на Галактиката — почти непрекъснат упадък. Но Калгън…
Най-напред два века, преди да се роди Хари Селдън, Калгън си бе спечелил слава като свят на забавленията в Галактиката. Беше свят на забавленията в смисъл, че бе направил от тях индустрия — при това изключително доходна.
И стабилна. Най-солидната индустрия във Вселената. Когато цялата Галактика постепенно загина като цивилизация, върху Калгън не падна нито едно перце от катастрофата. Независимо как се променяха икономиката и социологията в съседните сектори на Галактиката, винаги оставаше един елит, а характерна черта на елита е, че постоянно разполага със свободно време — нещо като разкош, подобаващ на един елит.
Ето защо Калгън обслужваше последователно и успешно хилавите и напарфюмирани контета от имперския двор с техните блестящи и похотливи дами, грубите и хрипливи военачалници, които с желязна ръка управляваха световете, покорили с кръв, и разюзданите им и сладострастни мадами, както и въздебелите и луксозно облечени бизнесмени от Фондацията с техните натруфени и престъпни любовници.