Не се правеше никаква разлика, защото всички те имаха пари. И тъй като Калгън обслужваше всички и не изключваше никого; понеже стоката му винаги се търсеше; и защото притежаваше мъдростта да не се намесва в ничия политика и да не се забърква в проблемите на законността на никого, той процъфтяваше, когато нищо друго не се радваше на успех, и оставаше тлъст, когато всички други слабееха.
Но само преди Мулето. Сетне той също се покори на владетел, неотзивчив към забавленията или каквото и да било освен завоеванията. За него всички планети бяха еднакви, дори Калгън.
Така че в продължение на едно десетилетие Калгън се озова в странната роля на галактическа столица и метреса на великата Империя след края й.
После със смъртта на Мулето, внезапна като загасянето на свещ, настъпи упадък. Фондацията се разпадна. А с нея и след нея и остатъкът от владенията на Мулето. Петдесет години по-късно беше останал само обърканият спомен за онова кратко време на могъщество, подобно на опиумна пустота. Калгън никога не се възстанови напълно. Не успя да се върне към състоянието си на свят на нехайното удоволствие, какъвто бе бил, защото краткият период на властване не отпуска напълно хватката си. Вместо това живя последователно под управлението на няколко мъже, които Фондацията наричаше владетели на Калгън, но те самите се величаеха като Първи Гражданин на Галактиката по подражание на единствената титла на Мулето и които поддържаха измислицата, че също са велики завоеватели.
Настоящият владетел на Калгън беше на поста си от пет месеца. Бе го поел поради положението си като главнокомандващ флотата на планетата и поради прискърбната липса на предпазливост от страна на предишния владетел. Но никой на Калгън не беше достатъчно глупав, за да се занимава твърде дълго или отблизо с въпроса за законността му. Подобни неща се случваха и беше най-добре да се приемат безкоментарно.
Все пак такъв вид на оцеляване на най-приспособените в допълнение на това, че даваше предимство на жестокостта и злото, понякога допускаше и способността да се излезе напред. Но лорд Стетин беше достатъчно компетентен и с него трудно се работеше.
Не му беше лесно на негово превъзходителство министър-председателя, който с изумителна непредубеденост бе служил на последния владетел също така добре, както и на сегашния. И ако би живял достатъчно дълго, би служил също така усърдно и на следващия.
Не беше лесно и на лейди Калия, която беше за Стетин нещо повече от приятел и нещо по-малко от съпруга.
Тази вечер тримата бяха сами в личните покои на лорд Стетин. Първия Гражданин, обемист и блестящ в адмиралската униформа, която предпочиташе, се мръщеше от нетапицирания стол, на който седеше вдървено като пластмасата, от която беше направен. Министър-председателят му Лев Мейрус стоеше срещу него с празен незаинтересован поглед и дългите му нервни пръсти поглаждаха разсеяно дълбоката бръчка, която извиваше от кривия му нос по слабата, хлътнала буза и стигаше до обраслата със сиви косми брадичка. Лейди Калия се беше разположила грациозно в дълбоката мъхеста покривка на едно канапе и пълните й устни потрепваха леко в неволно цупене.
— Сър — поде Мейрус (това беше единственото обръщение към владетел с титлата Първи Гражданин), — липсва ви известно разбиране за непрекъснатия ход на историята. Вашият живот с неговите огромни промени ви кара да мислите, че и ходът на цивилизацията също се поддава на внезапни скокове. Но не е така.
— Мулето доказа обратното.
— Но кой може да следва неговите крачки?! Спомнете си, че той беше нещо повече от човек. А и не успя напълно.
— Пучи — изскимтя лейди Калия внезапно и се сви при разгневения жест на Първия Гражданин.
— Не ме прекъсвай, Калия — каза грубо лорд Стетин. — Мейрус, уморих се от бездействие. Моят предшественик прекара живота си в усъвършенстване на флотата и я превърна в добре настроен уред, който няма равен на себе си в Галактиката. И умря, като превъзходната машина бездействаше. Трябва ли и аз да продължавам така? Аз, един флотски адмирал? Колко време ще мине, преди машината да ръждяса? Засега тя изсмуква хазната и не дава нищо в замяна. Офицерите й копнеят за завоевания, а войниците за плячка. Цял Калгън желае връщането на Империята и славата. В състояние ли си да го разбереш?
— Това са само думи, но аз схващам какво имате предвид. Завоевания, плячка, слава — приятни, когато ги получаваш, но процесът на придобиването им често е рискован и винаги неприятен. Първоначалното прекрасно опиянение може да не трае дълго. И в течение на цялата история никога не е било разумно да се напада Фондацията. Дори Мулето щеше да е по-умен, ако се беше въздържал…