— В такъв случай мислите, че наистина съществува Втора Фондация?
— Защо не? Това би направило всичко значително по-интересно.
— И в това ли намирате интерес?
— Разбира се. В самата загадка! Каква по-добра тема за догадки би могла да се открие? Напоследък приложенията на вестниците са пълни само с това — което вероятно е знаменателно. В „Космос“ един от журналистите е създал някаква фантасмагория за свят, който се състои от същества, надарени с „чист“ разум — Втората Фондация, нали разбирате, — в който са развити умствени сили с достатъчно огромна енергия, за да съперничат на всички досега известни на физическите науки. Космически кораби могат да бъдат премествани мигновено на светлинни години, планети се извеждат от орбитите им…
— Интересно. Да. Но имате ли някакви схващания по въпроса? Приемате ли това понятие за умствената енергия?
— Галактиката ми е свидетел, че не! Нима смятате, че подобни същества биха стояли на собствената си планета? Не, сър. Според мен Втората Фондация остава скрита, защото е по-слаба, отколкото си мислим.
— В такъв случай мога да ви обясня лесно за какво става дума. Ще ви хареса ли да оглавите експедиция, която да намери Втората Фондация?
За миг Чанис сякаш попадна във внезапния прилив на събития, който бе нахлул с малко по-голяма скорост, отколкото бе очаквал. В протяжната тишина езикът му явно се бе завързал.
— Е? — подхвърли сухо Мулето.
Чанис набърчи чело.
— Разбира се. Но къде ще трябва да отида? Имате ли някаква информация?
— Генерал Притчър ще бъде с вас…
— В такъв случай не аз ще я командвам?
— Ще прецените сам, когато свърша. Слушайте, вие не сте от Фондацията. Роден сте на Калгън, нали? Да. Добре, познанията ви за плана на Селдън може да са неясни. Когато първата Галактична империя се е разпаднала, Хари Селдън и група психоисторици анализирали бъдещия ход на историята чрез математически инструменти, които вече не съществуват в тези изродени времена, и създали две фондации, по една във всеки край на Галактиката, така че бавно развиващите се икономически и социални сили да ги превърнат във фокуси за Втората Империя. Според плана на Селдън това е трябвало да се постигне за хиляда години, а без Фондацията са щели да бъдат необходими тридесет хиляди. Но не е могъл да разчита на мен. Аз съм мутант и не мога да бъда предвиден от психоисторията, която работи само със средната реакция на числата. Разбирате ли?
— Напълно, сър! Но каква е моята роля?
— Скоро ще узнаете. Възнамерявам да обединя Галактиката сега и да постигна хилядолетната цел на Селдън за триста години. Една Фондация — светът на физиците — все още процъфтява под моето управление. При благоденствието и реда на Съюза атомните оръжия, които създадоха, са способни да се справят с всичко в Галактиката, с изключение може би на Втората Фондация. Поради това трябва да зная повече за нея. Генерал Притчър определено смята, че тя въобще не съществува. Аз обаче зная нещо друго…
— Откъде имате сведения, сър? — попита деликатно Чанис.
Думите на Мулето внезапно се изпълниха с възмущение.
— Защото някой се намесва в умовете, намиращи се вече под мой контрол. Деликатно! Незабележимо! Но не дотолкова, че да не го открия. И тези намеси се увеличават и поразяват ценни хора във важни моменти. Учудва ли ви при това положение, че известно благоразумие ме принуди да не предприемам нищо през последните години? Ето къде е вашето значение. Генерал Притчър е най-полезният човек, който ми е останал, така че вече не е в безопасност. Разбира се, той не го знае… Но вие не сте „покръстен“ и поради това не могат веднага да ви открият като човек на Мулето. Възможно е да заблуждавате по-дълго Втората Фондация, отколкото би успял някой от моите хора… вероятно достатъчно по-дълго. Разбрахте ли?
— Хм-м, да. Но, извинете ме сър, за въпроса. Как биват разстройвани тези ваши хора — за да мога да доловя някаква промяна у генерал Притчър, ако настъпи такава. Престават ли да бъдат „покръстени“? Не са ли ви повече верни?
— Не. Казах ви, че промяната е почти незабележима. Още по-смущаващо е, че трудно се разпознава и понякога се налага да изчаквам, преди да предприема нещо, тъй като не съм сигурен дали определена личност на отговорен пост проявява нормална нестабилност или някой се е намесил в съзнанието й. Верността им остава непокътната, но се изличават инициативността и изобретателността им. Оставен ми е съвършено нормален на вид човек, но напълно безполезен. През последната година шестима бяха обработени по този начин. Шест от най-добрите ми хора. — Едното ъгълче на устата му се повдигна. — Сега командват тренировъчни лагери и моето най-горещо желание е да не им се наложи да вземат решения при критични обстоятелства.