Выбрать главу

— Имате ли нещо против да се върна у дома с вас, докторе?

— Елате, разбира се — беше автоматичният отговор.

До вечерта повърхностният слой от личността на Даръл, който влизаше в пряк досег с други хора, се бе възстановил. Докторът беше отказал да вечеря и вместо това се бе върнал с трескава настойчивост към бавния напредък на сложните математически формули на енцефалографския анализ.

Едва към полунощ влезе отново във всекидневната.

— Здравейте. Не сте ли в леглото?

— Часове гледам видео и се опитвам да хвана нещо друго освен новини. Изглежда, че „Хобър Малоу“ се бави по маршрута и все още не се обажда.

— Така ли? Какво подозират?

— Какво мислите? Калгънско мошеничество. Съобщава се, че са забелязали калгънски кораби в космическия сектор, откъдето за последен път са се обадили от „Хобър Малоу“.

Даръл повдигна рамене, а Антор потърка със съмнение челото си.

— Вижте какво, докторе — каза той, — защо не заминете за Трантор?

— Защо да ходя?

— Защото тук нямаме полза от вас. Не сте на себе си. И не можете да бъдете. А като отидете на Трантор, ще успеете да свършите нещо полезно. Там е старата имперска библиотека с пълните протоколи от заседанията на Селдъновата комисия…

— Не! Библиотеката е преровена и на никого не е помогнала.

— На времето е улеснила Еблинг Майс.

— Откъде знаете? Да, той заявил, че е намерил Втората Фондация, и майка ми го убила пет секунди след това като единствен начин, за да не допусне неволно да разкрие местоположението и на Мулето. Но с тази си постъпка тя също — разбирате — е направила невъзможно въобще някога да се установи дали Майс наистина е знаел къде се намира. Все пак, никой друг никога не е успял да научи истината от тези архиви.

— Ако си спомняте, Еблинг Майс е работил под емоционалния натиск на Мулето.

— И това ми е известно, но именно поради този признак съзнанието на Майс е било в ненормално състояние. Знаем ли с вас нещо за свойствата на мозък, който се намира под емоционалния контрол на друг, за възможностите и недостатъците му? Във всеки случай аз няма да отида на Трантор.

— Добре де, защо е тази жар? — намръщи се Антор. — Просто предложих като… е, Космосът ми е свидетел, че не ви разбирам. Изглеждате с десет години по-стар. Явно изживявате същински ад. Тук не вършите нищо полезно. Ако бях на ваше място, щях да отида и да доведа момичето.

— Точно така! И аз искам да го направя. Именно поради това няма да го сторя. Вижте, Антор, опитайте се да разберете. Вие играете, и двамата играем с нещо, което надвишава силите ни за борба. Хладнокръвно погледнато, ако успеете да запазите самообладание, ще го проумеете, каквото и да мислите в донкихотовските си мигове.

От петдесет години ни е известно, че Втората Фондация е истинският наследник и следовник на Селдъновата математика. А това означава, и вие го знаете, че нищо не става в Галактиката, което да не играе известна роля в техните сметки. За нас целият живот е поредица от случайности, които трябва да посрещаме с импровизации. За тях животът има определена цел и е необходимо да се справят с него чрез предварителни изчисления.

Но те също имат слабости. Трудовете им са статистически и само колективната дейност на човечеството е наистина неизбежна. А на мен не ми е известно как аз, като индивид, играя някаква роля в предвидения ход на историята. Вероятно нямам определена роля, тъй като Планът оставя на индивидите неопределеност и свободна воля. Но аз съм от значение и те — те, разбирате ли — могат да са изчислили вероятната ми реакция. Затова не се доверявам на инстинктите си, желанията си и вероятните си реакции.

Бих предпочел по-скоро да им представя невероятна реакция. Ще остана тук, въпреки факта, че ужасно искам да замина. Няма! Тъкмо защото изпитвам отчаян копнеж да замина!

По-младият мъж се усмихна кисело.

— Не познавате така добре собственото си съзнание, както те биха могли да са го изучили. Да предположим, че като ви познават, могат да разчитат на вашата мисъл, само на мисълта ви. Какво е за вас невероятна реакция, след като предварително им е известно как ще разсъждавате!

— В такъв случай няма изход, защото, ако се съглася със съображенията, които току-що изложихте, и отида на Трантор, те може да са предвидили и това. Съществува безкраен цикъл на двойна-тройна-четворна и така нататък измама. Докъдето и да проследя този цикъл. Възможно е само да замина или да остана. Сложните действия, с които да се примами дъщеря ми да прекоси половината Галактика, не могат да имат за цел да ме накарат да остана, където съм, тъй като сигурно щях да си седя тук, ако не бяха предприели нещо. Вероятно единственото им намерение е да ме принудят да тръгна, затова няма да ходя никъде.