— Седни, мила — намеси се мамчето успокоително. — Никой не трябва да говори преди закуска. Не си в добро здравословно състояние без храна в стомаха.
Но Аркадия не й обърна внимание.
— Стигнали ли са калгънците до Терминус?
— Не — отвърна сериозно татенцето. — Новините са от миналата седмица и Терминус продължава да се сражава. Честна дума. Говоря ти самата истина. И Фондацията е все още силна. Искаш ли да ти донеса вестниците?
— Да!
Чете ги, докато преглъщаше, каквото успяваше, и очите й се насълзиха. Сантани и Корел се бяха предали без бой. Една ескадра от флотата на Фондацията попаднала в капан в редкия на слънца сектор Ифни и била унищожена почти до последния кораб…
И сега Фондацията отново се бе свила до сърцевината от четири кралства — началната общност, изградена при първия кмет Салвор Хардин. Но продължаваше да се сражава и все още имаше някакъв шанс. Ала каквото и да станеше, тя трябваше да осведоми баща си. Да стигне до ушите му по някакъв начин. Трябваше!
Но как? Щом като се водеше война…
След закуската попита татенцето:
— Ще пътувате ли скоро с нова мисия, господин Палвер?
Татенцето седеше в голямото кресло на предната поляна и се печеше. Между пълните му пръсти димеше дебела пура и той изглеждаше като блажен боксер.
— Мисия ли? — повтори той лениво. — Кой знае. Ваканцията е приятна, а отпуската ми още не е свършила. Защо да говорим за нова мисия? Неспокойна ли си, Аркади?
— Аз ли? Не, тук ми харесва. Много сте добри към мен двамата с госпожа Палвер.
Той махна с ръка, за да омаловажи думите й.
— Разсъждавах за войната — продължи Аркадия.
— Хайде, не мисли за нея. Какво можеш ти да направиш? Щом е нещо, което не зависи от теб, защо да си създаваш грижи?
— Спомних си обаче, че Фондацията е загубила повечето от селскостопанските си светове. Вероятно са въвели дажба за храна.
— Не се безпокой. Всичко ще се оправи. — Татенцето сякаш изпитваше неудобство. Тя почти не го слушаше.
— Бих искала да им закарам храна, точно така. Знаете, че след като умря Мулето и Фондацията се разбунтува, за известно време Терминус бе изолиран, а генерал Притчър, който наследи Мулето, го обсади. Тогава са им останали твърде малко храни и баща ми ми е разправял, че неговият баща му казал, че имали само сушени аминокиселини, чиито вкус бил отвратителен. Ами едно яйце е струвало двеста кредита! После пробили обсадата точно навреме и от Сантани дошли кораби с храна. Сигурно е било ужасно време. Вероятно сега отново е същото. — Последва мълчание, после Аркадия продължи: — Знаете ли, обзалагам се, че сега Фондацията е готова да плаща за храна пари като за контрабанда. Двойно, тройно и повече. Хей, ако някоя кооперация, например тук на Трантор, се заеме, биха могли да загубят няколко кораба, но се обзалагам, че преди да свърши войната, ще станат милионери! На времето търговците от Фондацията са го правели непрекъснато. Избухвала война и те продавали, каквото много се търсело, и поемали рисковете. Божичко, само от един полет изкарвали до два милиона кредита чиста печалба! И то само от това, което могли да натоварят на един кораб.
Татенцето се размърда. Пурата му беше загаснала, без да забележи.
— Сделка с храна, а? Х-м-м… Но Фондацията е толкова далеч.
— Е, да, зная. Предполагам, че не ще успеете да я осъществите от тук. Ако вземете редовен голям кораб, вероятно няма да стигнете по-близо от Масена или Смушик и след това ще се наложи да наемете малък разузнавателен кораб или нещо друго, за да се промъкнете през бойните линии.
Докато обмисляше чутото, ръката на татенцето разроши косата му.
Две седмици по-късно подготовката на мисията беше завършена. През повечето време майчето роптаеше… Първо, срещу неизлечимия инат, с който той се навираше в същинско самоубийство. После, заради невероятното упорство, с което отказваше тя да го придружи.
— Майче, защо се държиш като стара жена — рече татенцето. — Не мога да те взема. Това е мъжка работа. Какво си мислиш, че е войната? Забавление? Детска игра?
— Тогава защо ти отиваш? Да не би ти да си мъж, стари глупчо — с единия крак и половин ръка в гроба! Остави да вървят някои младежи, които не са толкова плешиви като теб!
— Не съм оплешивял — отвърна татенцето с достойнство. — Все още имам доста коса. А защо аз да не взема комисионната? Защо да върви някой младеж? Слушай, това може да донесе милиони!
Не й каза нищо ново и тя замълча.
Преди да отпътува, Аркадия го видя още само веднъж.
— На Терминус ли отивате? — попита тя.
— Защо не? Сама каза, че се нуждаят от хляб, ориз и картофи. Е, ще сключа сделка с тях и ще ги получат.