— Добре. Хайде сега ни разкажете… Вие сте доброволец, нали?
— Разбира се. Ако някой започне да се бие с мен, не е нужно никой да ме дърпа. Присъединих се в деня, когато чух за „Хобър Малоу“.
— Какъв боен дух! Били ли сте в много сражения? Виждам, че имате две звезди за участие в битки.
— Пфу! — възкликна Лаймор. — Не бяха битки, а преследване. Калгънци не се бият, освен ако имат надмощие от пет към един или повече в тяхна полза. Дори в такъв случай те се промъкват и се опитват да ни разделят кораб от кораб. Мой братовчед е бил при Ифни и на кораб, който успял да избяга, стария „Еблинг Майс“. Разправя, че и там е било същото. Главната им флота е била хвърлена само срещу една наша дивизия и даже когато сме останали само с пет кораба, те продължавали да дебнат, вместо да се бият. В това сражение ние сме разрушили два пъти повече техни кораби.
— В такъв случай смятате ли, че ще спечелим войната?
— Обзалагам се със сигурност, още повече сега, когато вече не отстъпваме. Дори и нещата да тръгнат съвсем зле, тогава очаквам, че ще се намеси Втората Фондация. Все още имаме Селдъновия план и те го знаят.
Устните на Турбор се изкривиха леко.
— Значи разчитате на Втората Фондация?
— Ами нали всеки се надява на нея? — беше искрено изненаданият отговор.
След предаването младши офицер Типелум влезе в кабината на Турбор. Подаде цигара на кореспондента и килна под опасен ъгъл фуражката на тила си.
— Взехме пленник — каза той.
— Така ли?
— Дребен налудничав човек. Твърди, че е неутрален… дипломатически имунитет, нито повече, нито по-малко. Струва ми се, че не знаят какво да го правят. Казва се Палвро, Палвер… нещо подобно и твърди, че е от Трантор. Какво ли, по дяволите, прави в зоната на бойни действия?
Но Турбор бе вече седнал на леглото си и дрямката, която възнамеряваше да си позволи, беше забравена. Спомни си много добре последния разговор с Даръл в деня след обявяването на войната, когато той се готвеше да отлети.
— Прийм Палвер — каза той. Беше по-скоро твърдение, отколкото въпрос.
Типелум помълча и пусна дим от едната страна на устата си.
— Аха — отвърна той, — откъде, по дяволите, знаете?
— Няма значение. Мога ли да го видя?
— Космосът да ми е на помощ, не аз мога да разреша. Стария го е замъкнал в кабината си, за да го разпита. Всички смятат, че е шпионин.
— Съобщете на Стария, че го познавам, стига да е същият, за който се представя. Аз ще поема отговорността.
Капитан Диксил от флагманския кораб на Третата флота наблюдаваше упорито Големия детектор. Никакъв кораб не можеше да избегне да бъде източник на атомно излъчване — дори да лежеше като инертна маса — и всяка фокусна точка на такова излъчване бележеше малка искра върху триизмерното поле.
След като заловиха дребния шпионин, който твърдеше, че е неутрален, всички кораби на Фондацията бяха отчетени и не оставаше нито една искра. За известно време този чужд кораб бе предизвикал оживление в капитанската рубка. Можеше да се наложи набързо да се сменя тактиката. Но засега…
— Уверени ли сте в изчисленията?
Командор Сен кимна.
— Ще преведа ескадрата си през хиперпространството: радиус 10,00 парсека; тета 263,52 градуса; фи 84,15 градуса. Връщане в начална позиция в 13.30. Цялото отсъствие — 11.03 часа.
— Точно така. Ще разчитаме на абсолютна точност на връщането по отношение както на пространството, така и на времето. Разбирате ли?
— Да, капитане. — Той погледна часовника си. — Корабите ми ще бъдат готови до 1.40 часа.
— Добре — каза капитан Диксил.
Засега калгънската ескадра все още не беше в обсега на засичане, но скоро щеше да навлезе в него. По въпроса имаше независима информация. Без ескадрата на Сен силите на Фондацията щяха да се окажат пред голямо числено превъзходство, но капитанът беше напълно уверен. Напълно спокоен.
Прийм Палвер се огледа печално. Най-напред насочи поглед към мършавия адмирал, после към другите, всички в униформи. След това към последния, едър и як мъж с отворена яка и без вратовръзка — не като останалите, — който бе казал, че иска да говори с него.
— Напълно разбирам, адмирале — рече Джол Турбор, — твърде сериозните последствия, но повтарям, че ако ми бъде разрешено да поговоря с него няколко минути, възможно е да бъда в състояние да разреша съществуващата несигурност.
— Има ли причина, поради която не бива да го разпитвате пред мен?
Турбор облиза устни, а видът му издаваше упоритост.
— Адмирале — продължи той, — откакто съм командирован към вашите кораби, действията на Трета флота се отразяват прекрасно в средствата за масово осведомяване. Ако желаете, поставете часови пред вратата и можете да се върнете след пет минути. Но междувременно проявете малко снизхождение към мен и отношенията ви с обществеността няма да пострадат. Разбирате ли ме?