Двете свършени неща бяха: първо, сключването на споразумение, според което кооперацията на Палвер трябваше да достави двадесет корабни товара определени храни без съответния военен риск, благодарение на наскоро приключилото сражение, и второ, съобщаването на трите кратки думи от Аркадия на доктор Даръл.
В първия миг на изненада докторът се взираше в него с широко отворени очи, докато накрая отправи молбата си — да отнесе отговор на Аркадия. На Палвер му хареса — беше прост отговор и в него имаше смисъл. Гласеше: „Сега се връщай. Няма никаква опасност.“
Лорд Стетин беше побеснял от безсилие. Да наблюдава как всичките му оръжия се трошат в ръцете им; да чувства как здравият материал на военната му мощ се разпада като гнили конци, в каквито внезапно се бе преобразил — това би превърнало дори невъзмутимото спокойствие във вулканична лава. И въпреки това беше безпомощен и го съзнаваше.
Не беше спал добре от седмици. От три дни не се бе бръснал. Отмени всички аудиенции. Адмиралите му бяха оставени сами на себе си и никой не знаеше по-добре от владетеля на Калгън, че нямаше да измине още много време, наситено с поражения, преди да се наложи да се справя с вътрешен бунт.
От Лев Мейрус, министър-председателя, не можеше да очаква помощ. Стоеше пред него спокоен и неприлично стар, и както винаги тънките му пръсти поглаждаха дълбоката бръчка от носа до брадичката.
— Хайде — викна му Стетин, — измисли нещо! Победени сме, разбираш ли? Победени! И защо? Не ми е известно. Точно така. Не зная защо. А ти знаеш ли?
— Мисля, че да — отвърна Мейрус спокойно.
— Предателство! — думата бе изречена спокойно и също така спокойно я последваха други. — Знаел си за предателството и си мълчал. Служеше на глупака, когото свалих от поста Първи Гражданин, и мислиш, че ще можеш да служиш и на мръсния плъх, който ще ме замести. Ако си действал така, ще те изкормя и ще изгоря червата ти пред очите ти, докато още си жив.
Мейрус запази присъствие на духа.
— Не веднъж, а много пъти се опитвах да ви внуша моите съмнения. Навирах ви ги в ушите, но предпочетохте съветите на други, защото по-добре раздуваха самодоволството ви. Нещата се развиха не както се опасявах, а по-зле. Ако сега не желаете да слушате, сър, кажете и аз ще напусна, а като му дойде времето, ще работя с приемника ви, чието първо действие несъмнено ще бъде да подпише мирен договор.
Стетин го гледаше със зачервени очи, а огромните му юмруци бавно се свиваха и разпускаха.
— Говори, сив плужек. Говори!
— Често съм ви казвал, сър, че не сте Мулето. Можете да управлявате кораби и оръдия, но не и съзнанието на поданиците си. Съзнавате ли, сър, срещу кого се биете? Сражавате се с Фондацията, която никога не е била побеждавана, която е пазена от Плана на Селдън и е предопределена да създаде нова Империя.
— Не съществува никакъв План. Вече не. Така каза Мун.
— Тогава Мун греши. Но дори и да е прав, какво от това? Ние с вас, сър, не сме народът. Мъжете и жените на Калгън и на подчинените му светове вярват непреклонно и дълбоко в Селдъновия план, също като всички жители в този край на Галактиката. Близо четиристотин години история ни учат на факта, че не е възможно да се победи Фондацията. Нито кралства, нито военни диктатури, нито старата галактическа Империя са успели да го сторят.
— Мулето го постигна.
— Точно така, но той беше извън пресмятанията, а вие не. По-лошото е, че хората го знаят. Затова вашите кораби започват битките, опасявайки се, че ще бъдат победени по някакъв неизвестен начин. Нематериалността на Плана виси над главите им, така че те са предпазливи и се оглеждат, преди да нападнат, и си задават прекалено много въпроси. Докато от другата страна същата нематериалност изпълва врага с увереност, отстранява страха, поддържа високия им дух, въпреки началните поражения. И защо не? Фондацията винаги е била побеждавана в началото и винаги е печелила накрая.
А вашият дух, сър? Навсякъде сте стъпили на вражеска територия. Не са нахлули във владенията ви и все още не ги заплашва окупация — и въпреки това сте победен. Не вярвате дори в самата възможност от победа, защото знаете, че тя не съществува.
В такъв случай спрете, иначе ще ви принудят да коленичите. Спрете доброволно и може би ще спасите останките. Разчитахте на метал и мощ и те ви поддържаха, доколкото можеха. Пренебрегвахте съзнанието и духа и те ви изневериха. Сега послушайте съвета ми. Държите човека от Фондацията Хомир Мун. Пуснете го. Изпратете го да се върне на Терминус и той ще отнесе вашето предложение за мир.