Зъбите на Стетин изскърцаха зад стиснатите му пребледнели устни. Но какъв друг избор имаше?
На първия ден от новата година Хомир Мун бързо отлетя от Калгън. Бяха изминали повече от шест месеца, откакто бе напуснал Терминус, и през това време бе избухнала и затихнала една война.
Бе пристигнал сам, но си тръгна придружаван. Бе дошъл като обикновен човек с лични задачи — заминаваше формално неназначен, но въпреки това действителен посланик на мира.
А най-вече се бе променила предишната му загриженост за Втората Фондация. Беше се смял при тази мисъл и си представяше в богати подробности как накрая ще разкрие пред доктор Даръл, пред оня енергичен млад всезнайко Антор, пред всичките…
Той знаеше. Той, Хомир Мун, най-после знаеше истината.
20. „Аз зная…“
Последните два месеца от войната на Стетин не бяха тягостни за Хомир Мун. С необичайния си статут на извънреден посредник той установи, че е център на междузвездните дела — роля, която неволно му се нравеше.
Нямаше повече големи сражения — само няколко случайни сбивания, които не влизаха в сметката — и условията на договора бяха подработени с малки отстъпки от страна на Фондацията. Стетин си запазваше поста, но почти нищо друго. Флотата му бе разформирована; владенията извън метрополията станаха автономни и им бе разрешено да гласуват дали да си възвърнат предишния статус — пълна независимост или конфедерация с Фондацията — както изберяха.
Войната приключи формално на един астероид в звездната система на Терминус — най-старата флотска база на Фондацията. От страна на Калгън подписа Лев Мейрус, а Хомир беше заинтересован наблюдател.
През целия този период не се видя с доктор Даръл, нито с някой от другите. Но това почти не беше от значение. Неговата новина можеше да почака — и при тази мисъл, както винаги, той се усмихна.
Доктор Даръл се завърна на Терминус няколко седмици след деня на победата и същата вечер домът му послужи за сборно място на петимата мъже, които тук преди десет месеца бяха изготвили първите си планове.
Не бързаха да свършат вечерята, после се побавиха с виното, сякаш се колебаеха да заговорят на старата тема.
Джол Турбор беше този, който, взирайки се с едно око в червените дълбини на чашата с вино, промърмори:
— Е, Хомир, както виждам, сега си бизнесмен. Добре се справи с проблемите.
— Аз ли? — изсмя се високо и радостно Мун. Неизвестно защо той от месеци не бе заеквал. — Нямам нищо общо с всичко това. Дело на Аркадия е. Между другото, Даръл, тя как е? Чух, че се връща от Трантор?
— Правилно сте научили — отвърна Даръл спокойно. — Корабът й ще кацне до една седмица. — Изгледа с премрежени очи другите, но се разнесоха само неясни, хаотични възклицания на задоволство. Нищо друго.
— Тогава всичко наистина е свършило — заяви Турбор. — Кой можеше да го предвиди преди девет месеца? Мун ходи на Калгън и се върна. Аркадия беше на Калгън и Трантор и си идва. Водихме война и я спечелихме, Космосът ни е свидетел! Твърди се, че огромните движения на историята могат да се предвиждат, но изглеждаше ли възможно по някакъв начин да се предскаже всичко, което току-що се случи с абсолютната бъркотия за всички, които го преживяхме?
— Глупости! — заяви жлъчно Антор. — Какво ви кара толкова да тържествувате? Говорите, сякаш действително сме спечелили война, докато всъщност печелим дребно сбиване, което послужи само да отвлече вниманието ни от истинския враг.
Настъпи неудобно мълчание, сред което единствено леката усмивка на Хомир Мун внасяше нотка на несъгласие.
Антор удари по перилото на креслото със свит от гняв юмрук.
— Да, имам предвид Втората Фондация. Никой не я споменава и ако преценявам правилно, се полагат всички усилия да не се мисли за нея. Причината е, че измамната атмосфера на победа, която е обгърнала този свят от идиоти, е толкова привлекателна, че се чувствате длъжни да вземете участие в празненството! Тогава подскачайте, премятайте се до стената, потупвайте се по гърбовете и пускайте конфети от прозорците. Вършете, каквото пожелаете, само го изхвърлете от главите си — и когато свършите и отново си възвърнете собствената същност, елате и нека тогава обсъдим проблема, който съществува сега, точно както и преди десет месеца, когато седяхте тук и хвърляхте погледи през рамо от страх пред нещо неизвестно. Нима наистина мислите, че господарите на съзнанието от Втората Фондация са станали по-малко опасни, защото сте победили някакъв глупак, втурнал се в космоса с бойни кораби?
Млъкна задъхан и със зачервено лице.